IDOL and Stranger

Chapter 16

——Гледна точка - Isabelle——

  Качих се на първия възможен полет за Италия. Обадих се на братовчедка ми Sienna, която беше там, заради един фестивал, в който щеше да участва. Тя беше професионален фотограф и обикаляше света, за да снима.

  С нея се разбрахме да дойде да ме вземе и направо да отидем в болницата. Вече едвам сдържах сълзите си и щом я видях я прегърнах силно.

  - Обади ли се в болницата? - въпросите не спираха да ме тормозят.

  - Обадих се, но казаха, че не могат да ми кажат нищо по телефона... Хайде да вървим!

  След половин час бяхме в Южен Тирол... Моето родно място! Познавах го като очите си и бързо упътих Sienna къде да кара, понеже тя беше живяла по-кратко от мен тук.

  Влетях като стрела и веднага поисках информация къде са родителите ми. Опътиха ни към операционната на третия етаж. След 5 минути стояхме пред вратата ѝ, очаквайки някакви вести.

  Гърдите ме пристягаха от страха, който изпитва да не изгубя най-близките ми хора. Нямах никаква идея какво се е случило и понеже осъзнах, че трябва много да чакаме, отново слязохме долу до регистратурата, за да разбера как и кога се е случила трагедията.

  След 40 минутно говорене, се установи, че родителите ми са пътували към летището и по пътя, при неправилно изпреварване са се сблъскали, а колата им е изхвърчала от пътя.

  Sienna ме накара да пия нещо, защото лицето ми беше бяло като платно. Стояхме с часове да чуем и най-малката подробност, за тяхното състояние. Батерията на телефона ми беше паднала, но нямах желание да говоря с никой. Знаех, че Lidia ще каже на Jimin какво се е случило, знаех, че той щеше да разбере.

  Стоях приклекнала до стената, със свити ръце и глава до колената и опитвах да не треперя от напиращите сълзи.

  В този момент чух вратата да се отворя. Скочихме като попарени и се приближихме до лекарят. Щом ни видя, той свали маската и наведе глава.

  Нещо не беше наред....

  - Здравейте! А.. Аз съм дъщерята ннна...

  - Знам коя сте! - отсече той, все още свел поглед - Моите съболезнования, не успяхме да спасим баща Ви!

  Целия ми свят се разпадна на парчета........

——Гледна точка - Lidia——