IDOL and Stranger

Chapter 15

——Гледна точка - Lidia——

  След концерта всичко беше спокойно... Без Izy, която се оглеждаше из стаите за Jimin и Jungkook. Опитваше се да си придаде спокойно изражение, но аз знаех, че нещо се беше случило. Да не се бяха скарали!?... Не, не беше това. Двамата щяха да се появят след края, дори и да бяха скарани.

  Усмихнах се и се обърнах към Taehyung, който тъкмо излезе от едната съблекалня. Докоснах нежно устните му със своите и отново се усмихнах.

  Усмивката ми умря, когато вратата се отвори с гръм и трясък и в стаята нахлуха двамата "издирвани от Isabelle". Ситуацията не бе така цветна, както си я представях. Jimin едва се държеше на краката си, а ако Jungkook не го придържаше едва-едва - щеше да се строполи на пода... Така и стана.

  Isabelle, вече видяла какво се случва се строполи до Jimin, мълвейки името му. Лицето ѝ беше  пребледняло. От страна на Jimin нямаше реакция. Неговото лице гореше, дишаше на присекулки, очите му бяха затворени, а дрехите му бяха прилепнали  от потта. В друг случай това би изглеждало секси, но сега - беше потресаващо.

  След миг приятелката ми дойде на себе си и веднага нареди строго да ѝ се даде вода. В стаята се усещаше паника. Когато лекарския екип влезе в стаята, тя се изправи и повиши така глас, както когато щеше да убие някого, че е скъсал една от картините ѝ:

  - Успокойте се, веднага! Имаме нужда от тишина!! Който има намерението да пречи - нека напусне стаята...

  Гледах я с притеснени очи. Тя отвърна със студен поглед. Знаех какво ѝ е отвътре. Знаех, защото това се случваше с мен, когато тя получаваше епилептичните гърчове.

  Оново насочи вниманието си към него и започна да разговаря тихо с персонала. От това, което успях да чуя е, че е колабирал, заради преумора и ниско кръвно.

  Веднага бяха отворени прозорците, а Jimin беше разсъблечен до кръста. Непрестанно държеше ръката му и с изнервящо спокойствие му говореше. Шепнеше му, за да може само той да я разбере.

  Аз бях прегърнала Tae през кръста и наблюдавах притеснено всичко. В стаята бяхме останали само лекарския екип, ние и момчетата от групата.

  След 10 минути Jimin дойде в съзнание. Isabelle веднага се усмихна и погали лицето му с дланта си. За момент двамата се гледаха, сякаш останали в друга вселена.