Daddy's bitch

Шеста част

-Хей за какво си говорите?- Дан ни попита и целуна Рейчъл.
-Ами женски неща!-засмяхме се двете.
-И аз съм жена, кажете и на мен!!- каза Блейк и ми подаде сладоледа.
Мм ягодаа как обичам ягода!
-От кога си смени пола?!-попита Рейчъл и всички се засмяхме.
Дан и Рейчъл си говореха нещо, след малко станаха и започнаха да се разхождат. Останахме аз и Блейк.
-Еее, какво ще кажеш, как беше мача?
-Беше страхотен!!-засмях се аз.- Тоест мача беше страхотен, не ти, но и ти беше страхотен, аз май ще млъкна!!-засмях се и се изчервих.
Какво говорех, бях много объркана, това момче много ме обърква.
-Хах много си сладка, когато се засрамиш.- той се доближи до мен.
Погледнах го в очите, ах тези красиви очи, като бездъмна яма са, като го погледнеш и оставаш без думи...!
-Имам въпро!?-отдръпнах се малко назад, защото бяхме много близко един до друг.
-Слушам те!
-Защо не покани Нат на мача, а покани мен, тоест нас?
-Ами и аз не знам. Просто не я поканих. Тя винаги идва на мачовете ми, не и пречи един път да не дойде!- усмихна се и пак се доближи до мен.
Вече нямах на къде да избягам, пейката е малка, а аз съм на ръба.
Аз съм по принципа, живей за момента. Той се надвеси над мен и ме целуна. Отвърнах му. Той я задълбочи, седнах в него, но изведнъж някой се закашля зад нас.
Веднага станах от него и видях Дан.
-Ъмм извинете, че ви прекъсвам, но на Рейчъл и стана лошо и се прибра. Мисля и аз да се прибирам, така че, довиждане.
Не можахме нищо да кажем, защото той веднага тръгна. Погледнах го и отново го целунах. Но беше кратка и сладка целувка.
-Аз трябва да тръгвам!-усмихнах се.
-Да те закарам? Колата ми е пред игрището. Наблизо е така, че да отидем до там.
-Добре!
Стана и тръгнахме. Той ми хвана ръката, а аз така се ухилих, че ако някой ме види ще си помисли, че съм на хапчета. Попринцип, не съм такава, не се влюбвам, дори не знам, влюбенали съм??? И първо не се влюбвам в гаджетата на приятелки!! Не аз просто си въобразявам, не го харесвам, нали?!?!
-Ето стигнахме. Това е колата ми.
Колата му беше много яка.

Той ми отвори вратата, като кавалер и аз влязох, тръгнахме. Добре, че той знае къде живея, защото още не съм научила градът добре.
-От колко години учиш тук?- попитах го защото беше много неловка тишина.
-Ами аз живея тук, с нашите, така че!-погледна ме за кратко и се усмихна.
Пристигнах ме.
-Благодаря, че ме докара!-усмихнах се.
-Няма защо.-отвърна ми на усмивката.
Той ме дръпна и ме целуна. Беше кратка но много сладка целувка. Казахме си чао и излязох от колата. Влязох в къщи и се подпрях на вратат след като я заключих. Голяма усмивка грейна на лицето. Мисля, че си отговорих на въпроса. Аз съм влюбена. Жалко, че си има приятелка.
Отидох в хола и си поръчах пица. Отворих си Facebook и качих снимка от две седмици. Когато бях в Лос Анджелис.

Много ми липсваха всички от там, но аз започнах на ново, всички останаха в миналото. Пицата дойде, изядох две пърчета. Качих се горе в стаята си и легнах на леглото. Изключих си алармата, защото утре беше събота и щях да спа до късно. Имах съобщение от Нат, но ми беше гузно, заради днес и не го прочетох. Оставих си телефона, завих се и заспах.