Казвам се Даниел и съм на 16 години. Живея в Лос Анджелис. Косата ми е рижава и съм с тъмно кафеви очи. Живота ми е ад още от както съм се родила. Баща ми почина, останахме аз и майка ми. Реших да започна живота си на ново. Преместих се в Ню Йорк, и...
Събудих се и станах от леглото. Погледнах часът. Беше 18 и 40. Набрах Блейк, но той не ми вдигна. Излязох на терасата, но после съжалих. Навън беше толкова студето, че за няма и минута, аз треперих, като малко пале. Влязох вътре и някой почука на вратата ми.
-Влез!-седнах на леглото и погледнах към вратата.
Рейчъл влезе с голяма усмивка на лицето и седна до мен.
-Нека да позная, искаш нещо от мен?-засмях се леко и я погледнах.
-Как ме познаваш!!-засмя се с мен
-Добре, слушам те!
-Значи, искам да си сложиш най-хубавата рокля която имаш, да се наконтиш и ще излизаме на двойна среща!-погледна ме с онзи поглед, на който не може човек да откаже.
-Оффф... добре!- съгласих се веднага.
Може би се съгласих, защото искам да съм малко с Рейчъл, или защото Блейк не ми обръща внимание. Все едно, нали пак ще бъда с тях!
-Йейй!!-тя изпищя весело и стана от леглото. Прегърна ме и застана пред мен.-Имаш половин час да се оправиш, аз съм в стаята ми. Блейк и Дан ще дойдат да ни вземат!
Кимнах и, а тя излезе от стаята. Офф сега какво да облека? Отворих гърдероба и започнах да търся. След 10 минутно ровене, избрах това. Не беше по изискванията на Рейчъл. Бях се облякла нормално. Нямах намерение да се контя. Това беше двойна среща, а не някоя дискотека.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Отгоре си сложих, черно кожено яке. Беше студено, но ние щяхме да бъдем на топло, така че. Излязох от стаята си и се насочих към хола, от където се чуваше много силен смях. Влязох вътре и когато Рейчъл ме видя как съм облечена усмивката и веднага падна.
-Ще ти се обадя по-късно, защото имам малко работа, става ли?-направи малка палза и продължи.-Добре, значи до утре!
