Daddy's bitch

Единадесета част

Сутринта се събудих от гадната ми аларма. Станах и отидох в банята, измих си зъбите, както и лицето. Сресах си косата и я изправих. Застанах пред гардероба и облякох това.

Погледнах часът и видях, че нямам никакво време. Взех си раницата и тръгнах. Докато ходих си мислих за Блейк, какво ли прави, много ми липсваше. Исках да го видя. Стигнах в училище и деня ми мина много бързо. Цял ден бях с другите и се забавлявахме в междучасията. Като свърших училище реших да мина да видя Блейк. Когато бях пред вратата му почуках. Той ми отвори, беше само по боксерки. Когато ме видя голяма усмивка се появи на лицето му, както и на моето. Тъкмо реших да го гушна, и някакво момиче се появи на вратата с неговата тениска. Отдолу беше гола.
-Хей беби, кой е това?-погледна тя към мен.
Аз се отдръпнах.
-Хей Дани, мога да обясня!-извика той, но аз тръгнах. Бягах до къщи. Той изобщо не си направи и труда да ме настигне. Май найстина е било само за една нощ....Като влязох вкъщи, се качих в стаята си и започнах да рева. Той ми звъна, не един път, но му затварях. Също така Рейчъл ми знъня. Помислих си че той звъни от нейния телефон, затова не вдигнах. Няколко часа седях легнала на леглото си, взирайки се в тавана. С засъхнали сълзи на лицето ми. Слязох в кухнята и си взех от фризера шоколадов сладолед. Качих се отново в стаята си. Седнах и просто почнах да ям и да обмислям какво става. Като дойдох тук, всичко все едно беше като в приказка, а сега... всичко е провалено. Искам да се прибера и да остана сама за винаги.... Отново телефона ми звънна. Беше непознат номер. Реших да вдигна.
-Ало?
-Дани, здравей!!
-Ъм кой е?
-Аз съм! Зак!
-Зак, найстина ли си ти?!?
Това беше най-добрия ми приятел от Лос Анджелис. Чуствах го като мой брат. Отдавна не го бях чувала, беше ми много мъчно за него.
-Даа! Какво правиш, как е в Ню Йорк??
-Зак...-замълчах малко.-не всичко е като в приказките.
-Защо? Какво е станало?
-Ще ти звъня по-късно...
Тъкмо щях да кажа, че нямам батерия и телефона ми се изключи. Радвам се, че поне чух гласът на Зак. Много се зарадвах. Поне той се сеща за мен. Той винаги е бил до мен....
Не ми се ядеше повече сладолед, затова го върнах в фризера и отново легнах на леглото си. Пуснах на лаптопа някакъв тъжен филм. Не знам защо тъжен. Мисля, че заради настроението ми.
Нямах намерение утре да ходя на училище... ами ако той е там... не искам да го виждам... просто не мога.... След като изгледах филма, влязох в банята и се изкъпах. Облякох си пижамите и легнах на леглжто си. След малко се озовах на моето любимо място, сънищата ми!

Съжелявам хора, че тази глава закъсня. Просто нямах никакви идеи, затова я пускам чак днес. Не мислихте, че ще се слуши товя нали?