Daddy's bitch

Дванадесета част

Минаха три дни от както видях Блейк, три дни от които седя по цял ден в нас и не излизам, дори не ходя на училище. Лежах на леглото си, което беше претрупано с пакети чипс и бисквитки. Днес получих няколко съобщения от Рейчъл. Не ги погледнах. Вече не ми се стои в къщи и да се самосъжалявам. Тъкмо мислих да видя какво ми е писала и тя ми звъна. Вдигнах и.
-Ало?
-Даниел какво става с теб? Къде си? Защо не идваш на училище? Блейк ми каза, че е станало нещо, но не казва какво! Моля те искам да те видя и да знам, че си добре!!-изтреля набързо.
-Рейчъл спокойно! Добре ще се видим и ще ти разкажа какво става.
-Искаш ли да спиш в нас?-попита ме тя без да се замисли.
-Амии... добре!
-Значи чудесно, след половин час с мама ще дойдем да те вземем, тогава  ще е 5 и 40. Майка ми ще ни остави в мола и после ще ни вземе, става ли?
-Добре шефе! Звъни ми като сте долу!
-Добре до после.
Затворих и. Влязах в банята, пуснах горещата вода и при допира на кожата ми настръхнах. Попринцип обожавам гореща вода, но не знам. Както и да е, изкъпах се. След това застанах пред огредалото и се огледах внимателно. Изглеждах много бледа и изтощена. Изсуших си косата и я изправих. Оставих я свободна. Избрах си набързо нещо и се облякох. Не беше нещо лал или нещо ихаа, беше нормално облекло, също така беше студено.

Отново се върнах пред огледалото. Сложих си малко фон дьо тен и коректор. Извих си миглите и им сложих спирала. Погледах се още малко на огледалото. Мисля да си боядисям косата, далище ми стои добре? Няма да е дълготраен цвят. Ще бъде за месец горе-долу. Ще опитам нещо ново. Телефона ми звъна, беше Рейчъл. Затворих и. Взех си новата си чанта.