Daddy's bitch

Тридесета част

Събудих се към 6 и 30. Звъннах на Рейчъл, за да я събудя.
-Хайде поспаланке ставай след 30 минути те чакам пред нас, за да отидем до летището.
-Мхмм...-чу се тихо гласът на все още заспалата ми приятелка.
-Не ме карай да ти звъння пак, ставай!
-Добре де, добре!-чу се как става от леглото.

След като затворих телефона станах и отидох в банята за да измия не толкова белите ми зъби. След това отидох в дрешникът ми и облякох това:

Вързах си косата на кокче и си сложих съвсем малко коректор под очите, за да скрия тъмните ми кръгове под очите.
Вече готова с облеклото и всичко свързано с стайлинга ми за днес, влязох в стаята, която трябваше майка ми да прекара тези два дни тук, за да съм сигурна, че всичко е готово за нейните удобства.
Слязох в кухнята и си направих на едно кафенце.
Точно отпих глътка и телефона ми звънна.
-Ало?
-Пред вас съм излизай бързо, защото не ми се чака!-изкомандори ме Рейчъл.
-Идвам.-казах на бързо и затворих.
Взех си раничката с всички неща в нея и също така и кафето.
Заключих къщата и влязох в колата.
-Добро утро и на теб!-засмях се като видях все още заспалата ми приятелка.-Май още ти се спи.
Рейчъл имаше проблем със ставането, като всички хора де, но тя беше много крива понякога, затова трябва да се внимава как се говори с нея.
-Да добро утро.-каза тя с намръщени вежди.
Получих съобщение от майка, че вече е почти на летището.
По пътя не си говорихме нищо, слушахме просто музика.
Вече пристигнали на летището чакайки, моята усмивка беше по голяма и от слънцето днес. Бях много щастлива, отдавна не съм виждала жената която ме отгледа. Нямах търпение да я прегърна и да усетя парфюма и.
Вратите се отвориха и излязоха супер много хора.
И ето я и нея, русокоса, не много висока, стойна и красива както винаги. Буквално забягах към нея. Гушнах я много силно.
-Мамо-честно щях да се разплача, тази жена ми липсваше супер много.
-Даниел!- усетих топлата и прегръдка.
-Как си, как пътува, изморена ли си, искаш ли нещо?-зададох и толкова въпроси, че чак аз се замислих на кой да си отговоря.
Тя се засмя.
-Грижовното ми момиче. Добре съм, пътя не беше много изморяващ, може да отидем на хапнем някъде.
-Здравейте!-поздрави Рейчъл.
-Здравей мила Рейчъл. -бях говорила супер много за нея на майка.
Без повече приказки, аз взех от ръцете и куфара и тръгнах към колата, за да го натоваря, а зад мен те, говорейки си нещо.
Качих ме се в колата и отидохме в близката закусвалня, всички си взехме закуска и хапнахме. После Рейчъл ни закара до вкъщи. Още като влязохме майка ми каза:
-Почти нищо не се е променило тук.- тя огледа внимателно хола в който бяхме, огледа всички снимки по стените, нейни с приятели и с баща ми.
-Не исках да променям нищо, за да ми напомня на теб-усмихнах и се мило.
След като си поговорихме тя се качи в стаята си, за да си почине малко, а аз имах време да изляза малко с Блейки. Взех телефона и му звънах, но не получих отговор. Писах му беше на линия.
-Беби защо не вдигаш? Може да излезем малко и след това, може да те запозная с мама!
Пак не получих отговор погледнах часът беше 9 и 10. Може би все още спи, все пак е събота, може би е решил, че ще си поспи.

Качих се в стаята ми и като момиче реших, че трябва малко да се поглезя и да се запиша на фризьор и маникюр. Записах си час за вторник.
След това учих малко и може би към 11 получих отговор от Блейк.
-Добро утро принцесо, днес реших, че ще поспя. -както и си мислех.
-Добрем искаш ли да дойда до вас?
-Когато решиш, чакам те. Даже ако решиш да дойдеш сега, да знаеш още съм в леглото... сам в това празно, голямо легло, само по боксерки... и сам в тази голяма къща...😏
-Хаха сладур, ще дойда сега, но ще ти разбия чувствата, не сега беби😘
-Ех поне опитах, хаха.
Не му отговорих нищо оставих в кухнята резервния ключ и бележка.

Мамо аз излизам, ще се прибера възможно по-бързо. Послепис хладилника е пълен!

Излязох и се запътих към къщата на Блейк.

Здравейте, здравейте хора, след хиляда опита да се завърна, реших, че най-накрая ще го направя. Измислила съм някои неща, надявам се да ви харесат за по нататък.