Приключенията на една Краставица

Приключението става напечено

Когато стана тъмно на мен много ми се доспа. Ама аз нямам дом. Намерих един храст и реших да  спа там. Оказа се, че този храст е дома на една котка. Но тъй като съм грозна, тя разбира се избяга и остави дома си на мен. Спах много хубаво, сънувах как имам крила и летя, но това няма значение. Когато станах първото нещо, което
направих беше да излезна навън. Пак отидох до онази висока жена и я попитах защо е толкова висока, но явно съм си грозничка и не ми отговори.През това време видях един домат в пликче.
-Хей, хей краставице! -крещеше доматът.
-Мен ли викаш? -попитах го.
-Ами няма друга краставица! -отговори ми той.
Тогава аз реших да скоча в пликчето.
-Защо дойде при мен? -каза доматът.
-Ами какъв е проблема? Искам да те измъкна от тази лошоизглеждаща лелка. -рекох му аз.
-Ами добре ще скокнем и ще се измъкнем от пликчето.
След 3 секунди зеленчуците, ние, вече бяхме на земята. Аз реших да го попитам нещо от любопитство.
-Ти знаеш ли защо тази висока жена стой на едно място и държи гарга?
-Много си зле! Първо "тази висока жена" е статуя и не се движи и второ тя не държи гарга, а на ръката ѝ е кацнала сова! -отговори ми той.
-О, а защо точно сова? -попитах домата.
-Ами, защото совата е знак за мъдростта. Как може да не знаеш тези неща? -учудено ме попита.
-Не знам тези неща, защото аз не съм от София, а аз съм от село. Но тук е по-интересно, вече тук ще живея. -споделих му.
-О, добре. Аз не знаех. А имаш ли дом. -каза ми доматът.
-Имам, в един храст. Много е удобно. Може и ти да живееш там.
-предложих му.
-Ами добра идея. Благодаря. -съгласи се моя приятел.
-Всъщност не! Аз съм много самонадеяна. По-добре си намери дом много близо до моя, ама многоооо близо. -казах му.
-Щом така искаш! -отговори ми другаря.
След известно време решихме да се приберем. Доматът си намери дом много близко до мен, буквално само на 4 метра. След малко легнахме да спим.

Ако искате да видите какво става с КРАСТИИ вижте следващите части