Let's go!

16 2 10
                                    

Гл. Точка на Красти
Когато чух новината от Праскавания направо ме зашемети! Как може да ги е страх от короната?! Страхливци! Е все едно! Не знам какво ще правя! Праскавания отиде до дома си и не видя абсолютно никаква следа от другите! Какво ли е станало?! Трябва да отида при Сладкиша, той ми помага в трудностиии!
*след 10 минути*
Абе тоя не отваря! И той ли е изчезнал?!
-Красти!!! Здравей!
-Здрасти.
-Защо си тук?
-Много гостоприемно!
-Да.
-Мхм...
-А защо си толкова изнервена?
-Аз изнервена.... Никога!!!
-Да бе!
-Е добре де малко съм!
-Защо?
-Как защо?! Приятелите ми изчезнаха някъде си, а аз стоя тук и говоря с някакъв сладкиш за проблема!
-Добре бе, споко!
-Спокооо!?
-Оф без споко тогава. Искаш ли да ти вземем от вафлите споко да се успокоиш малко? Щом се наричат "Споко"сигурно означава, че оправят настроението на човек!!!
-Не искам вафли! Помогни ми да намеря приятелите си!
-Добре. Какво е станало?
-Ами изчезнали са!
-Как?!
-Откъде да знам!?
-Чакай малко!
-Какво?
-Всички ли са изчезнали?
-Не, и Праскавания си е тук.
-Не звучи ли малко странно? Всички са изчезнали, освен тя и ти!
-Е и?
-Праскавания? Хммм.... ПОМНИШ ЛИ ОНАЗИ ЯБИ?!
-Разбира се, че да!
-Амии...Тя ни говореше за ножици...
-Каза, че има само един приятел ножица, който е добър!
-Красти! Не вярвай на всичко, което ти казват!
-Мислиш... Че.... Яби.... Лъже?
-Мхм....
-О не!
-Май ще трябва....
-Да отидем при ножиците!
-Сладкиш, първо ние как ще отидем там и второ ТЕ ЩЕ НИ РАЗМАЖАТ И ЩЕ НИ НАПРАВЯТ НА ПАСТЕТ!
-Няма...
-Да бе!
-Красти! Много добре знам пътя към ножиците! Искат да ме отвлекат от 2 месеца, но не могат! Силен съм!!
-Много! 😒
-Мдаа.
-Ами да отидем при ножиците тогава!
-ЧАКАЙ! Трябва да се оборудваме!
-Как?
-Заповядай! -сладкиша ми хвърли някакви странни дрехи и ми каза да ги облека, даде ми и някакво остро нещо!
-Какво е това?
-Нож.
-Ааааа добре. Лес го!
-Какво?
-Ами лес го!
-Let's go ли имаш предвид?
-ААА ДАА! Летс гоу!
Тръгнахме на някъде! Пътя беше толкова странен! Беше и тъмно! Около 10 часа през нощта!
___________СЛЕД 1 ЧАС_________
-КОЛКО ОЩЕ?!
-КРАСТИ! Само се прозяваш! Още 5-6 минути!
Най -накрая стигнахме! Мъглата, която проследяваше всяка една наша стъпка се отдръпна! Слънцето излезе и тогава видяхме....

Хелоу! 😆
Знам, много съм гадна! Спрях ви до там, защото искам да си по мечтаете малко какво са видяли😁
До скоро🤙🏻👋👀

Приключенията на една КраставицаWhere stories live. Discover now