Приключенията на една Краставица

Предател?

Просто слязохме от кофата и си тръгнахме. Вече имахме и нов в групата-Праскавания. Заведохме я до къщите ни. Тя живееше с другите, който бяха на около 2 метра от моята
" къща". Не исках никой да е с мен, аз съм си самонадеяна. Беше късно и "заспахме".

*на следващия ден*
Аз се събудих най-рано. Отидох до къщата на другите и "почуках". Никой не ми отвори и накрая нахално влязох вътре. Всички бяха заспали, освен Праскавания.
Красти:Какво има, Праскавания?
Праскавания:Не ми се спи.
Красти: Много е рано.
Праскавания:Знам, а защо ти не спиш , тогава?
Красти: Не ми се спи.
Праскавания:Значи ме разбираш.
Красти: Какво ще правиш сега?
Праскавания:Отивам навън.
Красти:Къде отиваш? Искам да дойда.
Праскавания:Ами, не знам. Ще е скучно, няма смисъл да идваш.
Красти: Хм..добре. А къде щеше да ходиш?
Праскавания:Навън!
Красти:А, добре. Чао.
Праскавания:До скоро.
Красти:Чакай, чакай, защо ме оставяш?
Праскавания: ЩЕ ХОДЯ ПРИ ПРИЯТЕЛ!
Красти:Ах, ти лъжкиня!
Праскавания:За какво да лъжа?
Красти:Преди малко ми каза, че просто ще излезеш, а сега ми казваш, че ще се виждаш с някой!
Праскавания:Оф, чао.
Красти:А мога ли да дойда?
Праскавания:Ами, аз не знам...
Красти:Моляяяяяяяя теее.-направих онази "молеща"физиономия.
Праскавания:Много си.......
Красти:-Без лоши думи!
Праскавания се обърна и тръгна. Аз я последвах.
Ходихме около 5-10 минути и стигнахме до някакъв храст,близо до дърво.
Праскавания почука , а аз стоях на 2 метра от нея, защото ме беше малко срам.
Праскавания:Защо си чак там? Ела.
Красти:Ще стоя тук, докато не отвори.
Почукахме още един път, но без успех. Накрая зад нас някой или нещо " извика".
Обърнахме се и видяхме, че там седи една ябълка.
Праскавания се приближи и си казаха "Здравей".
Праскавания: Това е моята приятелка Красти.
Красти:Приятно ми е!
Ябълката:И на мен. Казвам се Яби.
Покани ни в "дома" ѝ и ние приехме. Двете с Праскавания си говориха, а аз разглеждах. След 5 минути разглеждане на дома на Яби ,се спрях в една снимка на една "масичка". Загледах се много добре в нея и видях, че зад ябълката има една ножица. Изплаших се, много се изплаших. Да не би тя работеше с враговете ми?! Не, няма как. Върнах се и седнах до тях. Гледах Яби много подозрително, а тя ме зяпаше с погледа " Какво искаш от мен? ".
По едно време и Праскавания забеляза, че се правим на агенти.
Праскавания: Какво правите, бе?
Красти:Аз, аз, аз ами гледам си.
Яби: Да, точно това правим.
Праскавания:Ам... добре.
След около 15 минути реших да попитам нещо Яби.
Красти: Та, ти какво работиш, Яби?
Яби: Аз работя..... Аз.... Работя... Като..... Чистачка.
Красти: Какво?!
Праскавания: Какво му е странното?
Красти: А ЗАЩО ПРОСТО НЕ СИ ПРИЗНАЕ, ЧЕ РАБОТИ С НО.... Исках да кажа.... Нови препарати! Да това исках да кажа.
Яби: Скоро ще имаме.... Н-нови п-препарати.... Д-да...
Праскавания: Много сте странни днес!
Красти: Както всеки един ден! А сега може ли да со тръгваме?
Праскавания:Може.
Яби: Е защо?
Красти: Ами, защото......ми се спи...
Яби:Тук има легло, ела да те заведа.
Красти:А, не, не. Свикнала съм вкъщи да си спя.
Яби:Хм... Ами добре, тогава!
Праскавания:Хайде да тръгваме.
Сбогуваме се с ябълката и тръгнахме. По едно време Праскавания спря и се обърна към мен.
Праскавания:Защо искаше да си тръгваш?
Красти:Моля те, остави ме... Спи ми се!
Праскавания:Оф, добре.
След около 5 минути бяхме в къщите си. Аз в моята, Праскавания в своята. Замислих се и реших да отида при Сладкиша.

°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°

Бях вече там и почуках на кофата за боклук, в която живееше. Накрая се показа и някакъв морков.
Моркова:Здрасти, пич!
Красти:Аз съм момиче.
Моркова:А добре, не знаех. Какво искаш?
Красти:Искам да видя Сладкиша!
Моркова: Той не е тук. Излезе.
Красти:Къде излезе?
Моркова: Няма значение. Ела при мен.
Красти:Йъл не. Казвай къде е Сладкиша.
Моркова:Излезе някъде и си взе колата. Не знам къде отиде.
Красти:Много добре знаеш къде е, казвай!
Моркова:Или какво?
Красти:Или..... Не знам.
Моркова:Ела при мен, бонбонче.
Красти: Казвай къде е Сладкиша!
Моркова: Иначе какво ще стане?!
Красти: Ами..... Никога повече няма да ме виждаш и ще те намразя!
Моркова:О, неее. Отиде в мола.
Красти:Мола за храни, нали?
Моркова:Разбира се, че да.
Дори не исках да му казвам "Благодаря", защото беше грозен и ужасен морков. Тичах към мола и след около половин час вече бях там. Влязох вътре и почнах да го търся навсякъде. От толкова много тичане и скачане и викане, ми се......пикаеше.
Отидох в тоалетната и отворих вратата, а зад мен чух някакъв познат глас. Обърнах се и видях Сладкиша.
Сладкиша:Здравей Красти! От доста време не те бях виждал!
Красти:Да и аз. Исках да поговорим за нещо. Стой тук и ме изчакай.
Аз влязох в тоалетната, а Сладкиша ме чакаше отвън. След 3 минути излязох и отидох до Сладкиша.
Красти:Исках да ти кажа една много лоша новина, свързана с теб, мен и старите ни врагове!
Сладкиша :Искам да чуя!
Красти:Добре. Преди няколко дни....

Е здравейте пак! 😉👋 Съжалявам, че ви спрях дотук, но ме домързя да продължа! 🤣
Какво ще стане с Красти и Сладкиша? 🤩🤔🤫🤭
Само ви споменавам, че вече има 2 нови героя: Моркова и Яби.
Не ви ли се струва, че Яби е странна?😮🤔
Ами чакам ви в следващата глава, която ще я кача на 21-ви или на 22-ри април.
Христос Воскресе, да сте живи и здрави! ❤🍳🙏🏼🥚