Къде съм

75 3 0
                                    

Тъй като аз ставам най-рано аз излезнах първа. Оставих "статуята" на мира и тръгнах на някъде. Отидох до една кофа за боклук и там имаше един сладкиш. Не ги харесвам много, защото са ми конкуренция.
-Защо си тук? -попитах сладкиша.
-Ами, явно не съм вкусен и ме изхвърлиха! Ела с мен, искам да ти покажа нещо интересно. -каза ми сладкиша.
-Ами не те познавам, но добре. -отговорих му аз.
Ходихме толкова много. 10 метра представяте ли си, но най -накрая стигнахме.На  мястото нямаше нищо, само цветя. След малко се появиха едни упойки. Приближаваха се до мен бавно, бавно. Толкова ме беше страх, че исках да се изяда, за да изчезна и да не ме упоят. Нямах друг избор и почнах да тичам. Обаче аз много бързо се изморявам и на 5 метър искам почивка. Тогава чух как упоиките или са инжекции не знам, както и да е чух ги да крещят:
-Хванете я, ножици!
Аз си изкарах акъла, чакай малко аз нямам. Ножиците не бяха от най-бързите, но пак си бяха бързички. Аз толкова се бях умориха от тичането, че не можех и да кажа една думичка. За съжаление ножиците ме стигнаха и ми казаха:
-Избери си едно:да дойдеш с нас на нашата планета или да те накълцаме. Избирай сега.
-Ами им ли опция да си тръгна? -попитах ги аз, но забравих, че ножиците са много зли. Грабнаха ме в пликче и тръгнахме на някъде, мисля, че отиваме на планетата им.

Ако искате да видите какво става на планетата продължете да четете.

Приключенията на една КраставицаWhere stories live. Discover now