Извинението

18 2 1
                                    

Гл. Точка на Красти(както в миналата глава)
Не исках да си почивам. Трябваше да намеря Яби.... И то бързо. Замислих се за съня си. За какъв телевизор ми говореше статуята? Не исках да намесвам и другите в проблемите ми. Мислех, мислех , а по едно време дойде онова дете при мен пак. Гледаше ме сякаш съм ходеща краставица... Чакай, аз съм такава. Все едно. Зяпаше ме около 3 минути, но майка му го извика. Да се върнем на темата. Сетих се , когато Домата изчезна , засмях се. Но всъщност той как изчезна? А да! Отидохме да гледаме телевизия и там го.... Чакай малко...ТЕЛЕВИЗИЯ!? Ето за какво може да е говорила статуята! Трябва да отида там!
Гл. Точка на Яби:
Бях тъжна... Исках да съм някъде хем с хора, но хем и без тях. Затова реших да отида  на "кино". Не ми се ходеше по моловете или нещо такова, а отидох до близкото магазинче, в което имаше телевизор. Запътих се натам. След е около 10 минути бях там. Бързо отидох до ябълките и се скрих. Бяха пуснали футболен мач.
Гл. Точка на Красти
След около 5-10 минути стигнах до малкото магазинче. Търсих Яби при репичките и чак след 15 минути разбрах, че съм на грешното място. Отидох при зелените ябълки, но и там я нямаше, а накрая се сетих, че тя е червена ябълка. Много съм зле! Отидох при червените ябълки. Търсих я навсякъде.
Гл. Точка на Яби
Гледах си спокойно, докато не усетих леко разбутване. Не му обърнах особено внимание, но след 1 минута стана по-силно. Притесних се, че някой може и да ме купи....
Гл. Точка на Красти
Бутах, мачках, ритах всичко на пътя си, само за да намеря Яби. Сега се чудите защо толкова искам да я намеря нали? Ами и аз не знам....  Няма значение. Продължих да я търся и накрая я видях....
Гл. Точка на Яби
Притесних се. Бях се "свила" и чаках това всичко да свърша, докато не се появи и краставицата. Сега и това ли? Но тя ли е предизвикала този шум?
-Здравей?
-Какво искаш? И как ме намери? -казах.
-Ами... Да кажем, че се сетих , че това е единственото място с телевизор...
-А как разбрах за телевизора?
-Дълга история...
-Добре, но защо дойде?
-За да се извиня от името на всички, държахме се гадно с  теб!
-Знам.
-Не, наистина. Стана ми жал, беше права. Всеки има своето тъжно минало. Извинявам се!
-Простено ти е, предполагам..-отговорих, но май не беше много искрено.
-Съжалявам...
-Прощавам ви! -вече беше искрено.
-Благодаря. А сега да тръгваме, докато не са ни купили, както стана с Домата!
-Какво? Какво е ставало с Домата?
-Много дълга история! Хайде!
-Ъм... Добре....
Тръгнахме. Едвам-едвам се измъкнахме, защото за малко да ни помислят за стока. След около 15 минути бяхме по къщите си. Беше късно, затова заспах.

Ехе, нова глава! 🤣
Две глави в един ден! Уау! 😍
Чудите се защо нали? Ами това е по случай 300 гледания! Много ви благодаря за подкрепата и се надявам да става все повече и повече! 🧸💕
До скоро! 🔥
Обичам ви! 💙

Приключенията на една КраставицаWhere stories live. Discover now