Roommates | Boyxboy

✧༺ 1 ༻✧

Черен джип паркира пред общежитията в кампуса. Голямата лъскава и изключително скъпа кола привлече вниманието на минаващите студенти. Стъклата бяха затъмнени и това още повече събуди любопитството им, карайки ги да се зачудят кой ли бе собственика на луксозното превозно средство.

Вратата на пасажерското място скоро се отвори и от там излезе русокосо момче. Бе облечен с доста тесни черни панталони и също толкова прилепнала светло синя риза, дрехите подчертавайки добре оформеното му тяло.

Минаващите студенти бяха втренчили погледите си към новодошлия първокурсник, на който лицето бе абсолютно безизразно, очевидно не бе във възторг от присъствието си на това място.

- Усмихни се малко Шяоджун. - вратата на шофьорското място се отвори и от там излезе тъмнокосо момче. - Ела ми помогни за куфарите.

- Как да съм щастлив, като изобщо не искам да съм тук. - измърмори той и отиде до багажника и извади единия куфар оставяйки другия за приятеля си.

- Тук не е толкова зле.

- Напротив! Миналата година не спря да мрънкаш, че мразиш това място. Такъв си лъжец Джено!

- Добре де. - засмя се тъмнокосия. - Но на теб може да ти хареса.

- Съмнявам се. На всичкото отгоре баща ми ме накара да живея в общежитията сякаш не може да си позволи да ми наеме апартамент като твоя.

- Хайде млъкни вече. - Джено извъртя очи и тръгна напред към входа на сградата.

Стаята му бе на втория етаж в дъното на просторния и добре осветен коридор. Шяоджун отключи и влезе пръв следван от другия.

Веднага забеляза, че половината от стаята вече бе подредена с нечии вещи. По стените над леглото постлано с черни завивки се виждаха плакатите на доста рок групи, също му направи впечатление и калъфа за китара и този за цигулка, които бяха поставени един върху друг до бюрото, което бе изключително разхвърляно.

- Съквартиранта ти явно вече се е нанесал. - отбеляза Джено и се намръщи щом видя бюрото. - И явно е мърляч.

- До колкото разбрах е третокурсник. Учи музика или нещо такова. Така ми каза оня дето отговаря за общежитията.

- О, по-голямо момче. - Джено го бутна. - Някой има късмет.

- Стига глупости. - Шяоджун извъртя очи. - Само до това ми е сега.