Roommates | Boyxboy

✧༺ 4 ༻✧

Когато Хендери се върна в стаята беше шокиран от състоянието в което се намираше. Бюрото му бе разхвърляно. Тетрадките и листите бяха разпръснати по пода. Плакатите на рок групи над леглото му бяха накъсани.

Хендери усещаше как гнева го обхваща.

В следващия момент вратата се отвори и Шяоджун влезе, носейки в ръката си чанта с готова храна. Той отиде до бюрото си най-спокойно и остави нещата си, напълно изнорирайки другия.

- Какво е всичко това!? - извика Хендери.

Шяоджун се обърна бавно. Облегна се на бюрото и скръсти ръце, подла усмивка настанявайки се на лицето му.

- Щом не ти допада съжителството с мен си свободен да се махнеш.

- Това някаква шега ли трябва да е!?

- Махни се от тук! Не искам да сме съквартиранти! - Шяоджун присви очи, гледаше го яростно.

- Не смятам да се махна. Така че свиквай с мисълта.

Шяоджун се намръщи още повече и се приближи към него.

- Ще видим до колко ще издържиш да живееш с мен. Аз мога да бъда доста досаден.

- Да виждам. - Хендери извъртя очи. - Държиш се като дете. Всичко това е заради онази вечер, нали?

- Коя вечер? Аз нищо не си спомням. - отрече Шяоджун, гледайки другия злобно.

- Това е детинско. Признавам, че не трябваше да се държа грубо. Не го заслужаваше. Но ти също не ми остана длъжен с обидите.

- Ако искаш да знаеш отдавна не ми пука за случилото се в онази вечер! Таке че, нека не повдигаме тази тема, защото се опитвам напълно да залича случилото се от съзнанието си.

- Да бе, повярвах ти, че искаш да забравиш случилото се. - засмя се Хендери и пристъпи към него. - Стенеше като разгонен. Целуваше ме като подивял и...

- Замълчи, мамка му! - каза през зъби русокосия и стисна ръцете си в юмруци.

- Да замълча? Но защо? Аз доста ясно си спомням вечерта. - Хендери започна да пристъпва към него карайки Шяоджун да започне да върви назад, за да запази някаква дистанция от чернокосия.

Скоро обаче гърба му опря вратите на гардероба, а Хендери се озова пред него, подсмихвайки се накриво.

- Значи твърдиш, че онази вечер не те интересува?

- Колко пъти трябва да ти го повторя. А и... И... - Шяоджун отмести поглед от него. - И не беше кой знае какво.