Roommates | Boyxboy

✧༺ 18 ༻✧

Джено не можеше да отдели погледа си от Джемин, все още го държеше на ръце, докато двамата се съзерцаваха. Джемин се се огледа наоколо смутено, чувствайки се странно от интензивния поглед на чернокосия.

- Ъм, Джено.

- Хм?

- Ще ме пуснеш ли?

- Да, разбира се. - Джено се засмя нервно и пусна другия.

Джемин погледна към котарака, който ядеше от купичката с храна, после се обърна обратно към Джено. Намръщи се и го удари по ръката.

- Ауч! - изохка чернокосия и се хвана за удареното място. - Това за какво беше?

- Само аз се грижа за Локи! - измърмори Джемин. - Аз го храня, аз се катеря по тъпите шкафове, за да го сваля! Защо не ми помогнеш малко!?

- Помагам! - настоя Джено. - Не мога да го следя всяка минута от деня все пак! И не забравяй, че те хванах! Още повече, че аз щях да се кача и да го сваля, но ти тръгна и не ме остави!

Джемин се нацупи. В следващия момент очите му се разшириха щом се сети, че в момента готвеше и всичко бе оставено на котлоните.

- Мамка му! Месото ще загори! - той се втурна към кухнята.

Джено поклати глава и се усмихна. Толкова му бе харесало да държи другия в ръцете си. Той отдите до котето, което бе приключило да яде и се облизваше, като търкаше едната си лапичка в муцунката. Помилва го по главичката и то започна да мърка тихо.

- Колко добър котарак, браво Локи. - засмя се Джено.

Чу се звънецът, което го накара да се намръщи. Кой изобщо го търсеше в единайсет вечерта. Предположи, че може би бе Шяоджун. Запъти се към входната врата на когато отвори и видя момчето стоящо на прага се изненада.

- Здравей хьонг! - поздрави го вълдушевено кестенявокосия и си влезе на вътре без да чака покана от другия.

- Джисънг какво правиш тук по това време? - Джено затвори вратата и тръгна след по-малкия.

- Скарах се с баща ми и избягах от вкъщи. - обясни Джисънг и се обърна към него. - Затова дойдох при теб.

- Ти луд ли си!? - извика Джено. - Знаеш какъв е баща ти. Ще прати полиция да те търси!

- О, спокойно! - по-малкия махна с ръка пренебрежително. - Той знае, че избягах. И на всичкото отгоре ми каза, че съм щял още утре да се върна! Как ли пък не!