Roommates | Boyxboy

✧༺ 19 ༻✧

Когато Джено се събуди чу тих смях и веднага извърна глава на страни. Джемин лежеше по гръб, малкия котарак беше върху него и розовокосия го милваше, широко усмихнат. Джено прехапа устна, за да може той самия да не се усмихне.

- О, буден си. - Джемин го погледна все така широко и сияйно усмихнат.

Това накара Джено да унемее. Сякаш не можеше да говори.

- Аз... аз... аз... ъм... а...

- Добре ли си? - Джемин го изгледа скептично.

- Ммхм... - Джено кимна с глава.

Вратата се отвори рязко и Джисънг нахълта вътре, насочи се към гардероба и го разтвори със замах.

Джено успя да се опомни и се изправи в седнало положение, същото направи и Джемин, при което котарака скочи от леглото.

- Джисънг, какво правиш мамка му!? - попита Джено.

По-малкия му хвърли бърз поглед през рамо, без много да го отразява и продължи да рови из гардероба му. 

- Не си донесох дрехи. Ще взема от твоите.

- Да беше почукал преди да влезеш. - скара му се Джено.

- Защо? - Джисънг се подсмихна и го погледна. - Прекъснах ли нещо?

- Не, какво да се прекъснал. - каза Джемин, докато ставаше от леглото. - Отивам в банята.

Щом той излезе от стаята Джисънг веднага изтича до Джено.

- Е, как мина снощи!? - попита той въодушевено.

- Нищо не сме правили. - Джено го избута настрани и стана.

- Хьонг нищо лично, но... Голям си глупак.

- Много си мил! - Джено отвърна троснато и започна да си изважда дрехи.

- Аз нарочно измислих оправдание да спи при теб, а ти нищо не направи. Можеше да се възползваш от ситуацията.

- Не мога просто да му се нахвърля да го целувам.

- Напротив. 

- Стига вече, Сънг. Нека сменим темата.

- Но после пак ще продължим. Ясно е, че без моята помощ няма да се справиш.

Джено извъртя очи, но си премълча. Не искаше да започва спора отново, защото тогава по-малкия нямаше да се откаже толкова лесно. Чернокосия си извади дрехи, които хвърли на леглото и започна да се преоблича.