Roommates | Boyxboy

✧༺ 34 ༻✧

Чувайки продължителното звънене Джено изтича до входната врата. Наближаваше дванайсет на обят и тъкмо.се бе прибрал от единствената лекция, която имаше за деня. Той отвори вратата и пред него се разкри Джемин, носейки чанта в ръка, която вдигна и я тикна в ръцете му.

- Купих обяд. Взех повече храна, защото не знаех дали Джисънг също ще е тук.

- На училище е. - отвърна Джено. - Но така е по-добре. Иначе като се прибере ще ми мрънка да му сготвя нещо.

Джемин влезе и започна да обикаля търсейки, къде е котарака, докато Джено се зае да сервира, купената от другия храна.

Джемин намери Локи в хола, спящ на една от декоративните възглавници на дивана. Забеляза, че купичката му с вода беше почти празна и реши да я напълни. Вдигна я от земята и също тръгна към кухнята.

През това време Джисънг също се прибра, придружен от Шяоджун, който бе срещнал точно пред входа на блока.

- Не съм те виждал отдавна. - Джисънг каза, усмихвайки се на по-големия.

- Доста съм зает, напоследък. Джено сигурно ми се сърди, че почти не се виждаме. - отвърна Шяоджун. - Той дали е тук?

- Хьонг! - извика Джисънг.

- Какво!? Защо си вкъщи толкова рано!? - провикна се Джено.

- Ето, тук е. - засмя се по-малкия. - Май е в кухнята. Да вървим.

Шяоджун последва Джисънг към въпросната стая. Щом влязоха Джено се усмихна виждайки най-добрия си приятел.

- Джун, радвам се, че дойде. Отдавна не беше идвал.

- Знам, затова реших да дойда. Пък и Хендери е зает за целия ден и после се е разбрал да се види с негов приятел.

- Кой?

- Онзи Ронджун. - Шяоджун се намръщи.

- Ронджун. - Джисънг каза радостно. - Той тотално ме харесва.

- Да бе. - засмя се Джено. - По-скоро не може да те понася.

- Млъквай! Беше като омагьосан от чара ми на лошо момче.

- Какъв ти чар на лошо момче. - Шяоджун извъртя очи.

- Аз съм лошо момче. - заяви уверено Джисънг.

Шяоджун повдигна вежда и поклати глава.

- Не, не си.

- Напротив. Виж ме.