The mafia's daughter

Осма глава

Камерън седна на стола, но погледът му беше забит в земята.

-Извинявай.-каза и зарови пръстите си в косата

-Хеййй. Спокойно.-казах

-Не е така Ари. Извинявай. Да това, че бях под въздействието на алкохол няма да ми оправдае или това, че бях ядосан. Но моля те прости ми.-повдигна главата си и в очите му се виждаше страх

-Проштавам ти.-казах

-Обичам те Ари.-каза Кам и ме прегърна

-И аз теб.

-Ооооо... стига толкова драма. Камерън излизай, за да помогнем на Ариана да се облече.-чух гласа на Ема

Засмяхме се двамата с Кам, но после той стана и излезна. Момичетата сложиха сака който бяха взели на леглото и го отвориха. Избрах едни къси черни панталонки и една бяла шерока блуза с къс ръкав. Момичетата ми помогнаха да се преоблека, а после си обух черните маратонки. Вързах си косата на високо и бях готова.

Ема ми помогна да се изправя и излезнахме от стаята. Кам беше оправил документите, защото татко си е тръгнал. Качихме се по колите, като аз бях в колата с Луи. Той ще ме закараше до къщата на Александър да си взема нещата, а после щях да отида в имението на татко. Тъкмо да си видя и Джак.

***

Минаха около 10 минути и двамата с Луи дойдохме пред имението.
Двамата слезнахме от колата и закрачихме към вратата.
Отворих я и видях Хари, Джейк и Александър.

-Ариана къде беше?-порита ядосано 'баща ми'

-В болницата..-отговорих

-Не лъжи. Сигурно си била с този тук.-каза и посочи Луи

-Не е така!-извиках и в този момент Виктория слезна по стълбите и тръгна към мен

-Ари как си? Разбрах, че си била в болницата. По-добре ли си?-попита загрижено

-Виж.. тя дори не ми е биологична майка, а се притеснява за мен повече от теб..-казах и се засмях

-Ариана мен ме е грижа за теб.-каза Александър

-Ако те беше грижа нямаше..-щях да продължа, но той ме погледна ядосано -Ооо чакай.. Да не би твоето семейство да не знае какво направи преди години?-попитах

-Какво е направил?-попита Виктория

-Нищо скъпа.-отговори вместо мен Александър

-Защо лъжеш и нея? Поне не лъжи другите..-казах

-Как така и мен?-попита ме Виктория

-Сега ще ти кажа. Когато бях на три той се беше забъркал в много дългове. Мама ни изостави заради него. След това един ден той ме откара пред един от домовете за сираци. Беше зима и валеше сняг. А аз бях с едно тънко яке. Остави ме и ми каза 'ти стой тук аз ще се върна след малко'. И аз останах. Но той така и не се върна. Премръзнах и накрая припаднах. Една от учителките ме беше намерила два дни по-късно. Закарали ме в болницата и там съм била три месеца в кома. Тогава се появил баща ми.. Джон.. може да не ми е биологичен, но се държи като такъв. След като се оправих хората на които трябвало да плати вашия скъпоценен мъж и 'баща' ме намериха и няколко пъти ме бяха наръгали с нож и бях най-малко тридесет пъти в болницата... това е..-казах, а Виктория беше с насълзени очи

-Боже!-прошепна -Изчезвай!-извика на Александър

Той излезна бесен, а Виктория падна на пода съсипана.

-Съжалявам. Не го исках, но поне вие не трябваше да сте лъгани.-казах и се качихме нагоре с Луи

Бяхме в стаята ми и оправяхме багажа когато се появи Джейк.

-Ще си тръгваш?-попита

-Ами да..-отговорих и закопчах ципа на единия куфар

-Аз съм Луи.-каза Луи и отиде до Джейк

-Джейк.-поздравиха се

-Отново съжалявам за суматохата..-извиних се и погледнах Джейк

-Няма проблем. Спести ни тревогите.-каза и се засмя леко

-Е ние ще тръгваме..-казах и вдигнах двата куфара

-Ако искаш може някой път да се видим.-почеса се зад врата Джейк

-Може.-усмихнах се

Луи взе куфарите и слезнахме.

-Да попитам къде ми е ламборджинито?-попитах Луи

-В къщата на Джон..-отговори

-Добре. Довиждане Виктория, Джейк..-усмихнах се и погледнах към Хари

-А на мен?-попита злобно

-Доневиждане!-отговорих и излезнахме с Луи

Натоварихме багажа ми и потеглихме.

***

Минаха няколко минути през които цареше тишина.

-Как се чувстваш?-Луи развали тишината

-Добре.-отговорих просто

-Виж.. познавам те от малка. Няма нужда да се правиш на силна.-каза и в този момент видях, че сме пред вкъщи

-Оу виж стигнахме!-казах и скочих от колата

Взехме багажа ми с Луи и влезнахме навътре.