The mafia's daughter

Четиридесет и пета глава

След третото повикване ми вигна.

По телефона

-Кажи Ари.-каза Ема 

-Трябва ми помоща ти.-казах и се засмях

-До 20 минути съм при теб.-каза 

-Вземи всичките си бели рокли които ги имаш.-казах

-Добре.-каза Ема и се засмяхме след което затворих

-Какво стана?-попита Хари като седнах при него

-След 20 минути ще дойде с всичките си бели рокли.-казах 

-Всъщност аз май забравих да ти покажа нещо.-каза Хари и се надигна 

Натисна някакво копче отстрани на стената зад леглото и изведнъж стената се изкачи нагоре  и пред мен се яви голям дрешник с останалите ми дрехи които не бяха в гардероба.

-Къде се прибра стената?-попитах и Хари почна да се смее

-Само това ли ще попиташ?-попита през смях

-Харолд къде отиде стената?-попитах го и се засмях

-С такъв механизъм е, че да се прибира като щора и да се спуска като такава.-каза и наклоних главата си

-Ама въбще не личи, че е като щора.-казах и Хари се засмя -Стига си ми се смял.-казах му и се нацупих леко

-Добре няма.-каза Хари и млъкна

Влезнах в дрешника и се огледах. След това излезнах и легнах на тялото на Хари. 

Минаха няколко минути и на вратата се звънна. Станах от Хари и тръгнах да ставам от леглото когато Хари ме спря.

-Аз ще сляза да отворя, а ти стой и почивай.-каза и стана

Харесваше ми, че е загрижен, но това беше прекалено. Но пък и го разбирах. Тревожеше се да не изгубя и това дете. След минута в стаята влезна Ема.

-Къде е Хари?-попитах я

-Долу с Шон.-обясни и дойде при мен на леглото като остави и един чувал с рокли

Влезнахме в дрешника и почнахме да разглеждаме роклите. 

2 часа по-късно

Най накрая избрах това облекло и обувки към него:

След това ги оставих настрани и тръгнах да помагам на Ема да избере с какво ще е на вечерята.

2 часа и половина по-късно

Най накрая и Ема реши с какво ще е. Тъй като си беше домъкнала и други бели облекла имахме повече избор. Но накрая отново взе едно бяло облекло от моите. Нямах нищо против, защото него така или иначе нямаше да облека.

-Ще е интересно ако всички момичета сме в бяло, а момчетата в черно. Хората в ресторанта ще си помислят какво ли не.-каза Ема и се засмях

-Шон знае ли, че си бременна?-попитах я

-Все още се чудя как да му поднеса тази новина.-отговори и ма вратата се почука

Момчетата влезнаха и ни се усмихнаха.