Две седмици по-късно нашите заминаха за Европа, а моето съжителство с леля Ваялет е вече факт. Леля Ваялет е по-малката сестра на мама, но двете са коренно различни и тя определено е по-забавната. Като позвъних на звънеца леля Ваялет ми отвори цялата покрита в бои, тъй като е художничка.
-Лиа!-изпищя тя и ме прегърна.
-Здравей, лельо Ваялет.-отвърнах.
-Влизай, влизай.
Леля ми направи път да мина. Определено е правила ремонт на къщата, идвала съм тук преди около 5 години. От тогава не съм посещавала този квартал, винаги ме е било страх. Тук е пълно с убийци и наркомани.
Леля Ваялет направи от специалният си английски чай, подреди няколко домашно приготвени бисквити и двете седнахме да се видим за пръв път от пет години насам.
-Разказвай сега, как върви при теб?-каза тя, докато разливаше чая в чашите ни.
-Всичко върви чудесно,-отвърнах.-имам си приятел, приятели и книгите.
-Приятел ли? Как се казва?-тя се усмихна.
-Ашър.-отвърнах с усмивка.
-Ашър? Като Ашър Дийн, синът на...
-Да, лельо, на прав път си.
Леля Ваялет никога не е харесвала семейство Дийн, един Бог знае защо, но не ги смята за добри хора. Бях склонна да ѝ вярвам, когато не харесвах Ашър, но сега си мисля, че преовеличава. Всеки път, щом семейство Дийн идваха на гости, тя си тръгваше без да дава много обяснения.
Говорихме си много с леля, разказах ѝ за Мартин, за Нано, за Елинор и Тони, за Уес, за Ашър и за Бианка. Тя толкова търпеливо ме изслуша и след това се усмихна широко.
-Приятелите ти са много весели.-отбеляза тя и се усмихна добронамерено.
-Да, но скоро ще ги изгубя.-отвърнах.
-Моля?-възкликна тя.-Защо?
Разказах ѝ за случката с Нано и защо сме се скарали точно. Опитах се да опиша и ужасната гримаса на лицето на Нано, докато ми казваше по мил начин да се разкарам. Леля Ваялет ме изслуша и след като свърших в разказа си, тя започна да ми се кара и превъзпитава. Няма да използвам същите думи като нея, защото повярвайте такива обиди дори аз не съм отправяла към Ашър-никога. Леля ми обясни, че веднага трябва да разкарам това момче, ако искам да запазя приятелите си на моя страна.
-Не мога, лельо.
-Защо?-сопна се тя.
-Обичам го.
-А той теб?
Всъщност не знам, никога не ми е казвал как се чувства спрямо мен, но Ашър не е от този тип момчета, който показва чувствата си много наяве. Понякога дори може да се усети студенината около него.
-Не знам.-отвърнах.
