Прибирах се след последния изпит за тази година и вече бях готова да изгоря всички учебници и да започна лятото. Вървях си по алеята към вкъщи, бях надула музиката в ушите си и слушах някаква песен, която дори не харесвах толкова много. Имах среща с Нано днес, но ще го помоля да си останем вкъщи, тъй като бях изморена. Не вярвам да има нещо против, тъй като и той се връща от тренировки изморен. Като се замисля двамата с Нано се държим като двойка вече цял месец и свикнах с него до голяма степен. Да, може да не е официално, но когато ме попитат с кого съм винаги се сещам за него. Вървях си по алеята, когато чух стъпки зад себе си. Стиснах юмрук готова да начупя нечия глава, когато видях лицето на Анджело, по-малкия брат на Нано, който тичаше след мен. Спрях се и свалих едната слушалка от ухото си.
-Лиа, викам ти от 5 минути.-каза той.
-Прости ми,-отвърнах.-бях със слушалки.
-Няма проблем.-той се засмя.
Вървяхме заедно по алеята и си говорихме за много неща, харесвам Анджело, защото не е като повечето деца, които тъкмо влизат в пубертета. Не пие, не пуши, тренира и си гледа живота от хубавата страна, освен това е и много любопитен. Иска да знае неща, които дори аз не знам как да му обясня.
-Лиа, вие с Нано заедно ли сте?
-Ами, не точно. Не знам как да ти го обясня, но ще гледам да е просто. Аз харесва брат ти и той харесва мен, но не сме официално във връзка, разбираш ли?-погледнах го.
-Знаеш, че това момче е лудо по теб, нали?
Изгледах Анджело така, все едно току-що ме е обвинил в убийство. Предположих, че Нано може би има нещо към мен-сексуално привличане или нещо подобно, но чак да е луд по мен, не мисля.
-Не мисля така, дребен.-засмях се.
-Постоянно говори за теб колко си красива, колко си мила, колко хубава усмивка имаш и как всичко, което правиш е идеално.
-Наистина?
-Честна дума.
В този момент Нано и Самуел се показаха иззад ъгъла с широки усмивки на лицата си, сигурно се връщат от тренировки. Нано се спря при нас, а Самуел потупа Анджело по рамото и си тръгна. Нано ме прегърна силно и вече го осъзнавам. Брат му е прав, той наистина има нещо към мен.
-Къде ще ходим днес?-попита ме Нано.
Всичко започна да ми се подрежда. Дори и след тежък ден, тренировки или просто тест Нано винаги прави, каквото поискам и ме води, където пожелая. Грижи се за мен и моя комфорт, гледа всеки път да бъде в добро настроение около мен. Винаги ми се усмихва, щом ме види и ме прегръща, а като правим секс че пита дали боли.
-Мислех за вечеря в нас с леля,-казах.-ако си навит, разбира се.
-Как няма да съм?-той се усмихна.
-Добре, но първо банята.
-Трябва да се наглася.
