Двамата с Ашър направихме месец заедно и все още не мога да повярвам, че издържах толкова време с него. Родителите му ни поканиха на вечеря, защото не са ме виждали отдавна и приех, разбира се.
Елинор дойде вкъщи да ми помогне с косата и грима, с избора на рокля. Говорихме си доста и изведнъж стана тема по въпроса кога е правилният момент да кажеш, че го обичаш. Никога не се бях замисляла.
-Ашър казвал ли го е?-попита тя, докато ми плетеше плитката и гледаше в огледалото.
-Не.-отвърнах.-Като се замисля никога не ми е показвал никакви чувства, освен гняв и безразличие стане ли дума за приятели.
-Ти познаваш Ашър най-добре от всички ни, може би не си пада по тези лигави неща.
Може би Елинор е права, Ашър винаги е бил малко по-студен тип, винаги крие как точно се чувства и това ми пречеше да определя намеренията му към мен.
Ашър дойде да ме вземе в седем и ме закара до тях. Чух, че тази вечер Уестън прави голямо парти, на което гаджето ми много искаше да отиде, но заради техните трябва да си седи у дома с мен и тях. Можех да си представя колко му е досадно. Госпожа Дийн ме посрещна със силна прегръдка и куп целувки по бузата, тя поне показва, че съм ѝ липсвала. Настанихме се на масата и Ашър седна срещу мен. По физиономията на лицето му разбрах колко не иска да бъде тук. Госпожа Дийн започна да разпитва:
-Значи, един месец, а?-тя се засмя.
-Да.-усмихнах се.
-Да очакваме ли сватбата?
Ашър се задави с виното, което майка му бе извадила специално за мен, а аз просто седях и гледах глуповато срещу него.
-Майко, не е толкова сериозно.-отбеляза той и изгледа изплашено.
-Миличък, винаги сме заели, че двамата сте един за друг. Ще стане.
-Не бързам да се женя в близките десет или дванадесет години.
-Добре. Тогава какви са намеренията ти към Лиа? Какви чувства имаш към нея?
Това са въпросите, на които аз сама търся отговор от много време, много повече от един месец. Преместих бавно погледа си към Ашър, а той седеше с глуповатата си и досадна усмивка, гледаше към майка си,
-Със сигурност не и за сватба.-каза той.
-А чувствата към нея?-продължи майка му.
-Чувствата ми към нея са...-той ме погледна и усмивката изчезна.-не знам.
Не знае. Как така не знае какво изпитва към мен? Аз ли нещо не разбрах, или той крие нещо от мен. Стана ми много неприятно и не се опитах да го скрие. Госпожа Дийн ме усети и погали нежно ръката ми. Усмихнах ѝ се, но въобще не ми беше до усмивки.
След вечерата двамата се качихме в стаята му и той, разбира се, веднага започна да ме целува и да пипа на разни места. Аз го спрях и го погледнах право в очите. Не искам да правя нищо с човек, който не знае какво изпитва към мен. Ашър бе не по-малко объркан от самата мен, но бях твърда и не му позволих да ме докосне отново.
-Тази вечер е доста скучна.-отбеляза той.
-Върви на купона,-казах.-по пътя може да ме оставиш в нас, ако искаш.
-Сериозно ли?-зарадва се.
-Да.-погледнах го.
Не мога да повярвам, че наистина е склонен да отиде на този купон, да ме остави и да си се забавлява с приятелите му. Преди да се усетя вече пътувахме към къщата ми, а на мен ми се плачеше. Остави ме пред нас, дори не ми пожела лека нощ, не ме целуна, направо тръгна засмян до небесата. Това бе вечерта, в която всичко между нас рухна.
