Изчакахме Ашър да се преоблече, за да го разпитаме какво се случва. Четиримата се наредихме около него в очакваме на говор, но той се облегна, изпъна ръце и се усмихна.
-Какво сте ме зяпнали, тъпаци?-попита той и се засмя.-Дайте една бира.
-Никаква бира, докато не ни кажеш къде се губи толкова време.-отвърна твърдо Уес.
-Ами, какво да ви кажа? Заминах да живея в Ню Йорк с Катерина, записах да уча в едно нищожно училище заедно с нея, след това на една конференция се запознах с новия си шеф и започнах работа при него. Работя като мениджър и обикалям света, имам работа в района и се върнах да ви видя.
-Ами Катерина?-попитах свенливо.
-Все още съм с нея, но взаимно си правим мизерии и си изневеряваме, защото е кучка.
-И си с нея, защото...-започна Уестън.
-Защото прави брутален секс.-довърши Ашър и се усмихна широко.-При вас как е?
Всички се спогледахме. Винаги съм знаела, че ако Ашър Дийн ще успе, то няма да е по честния начин, но чак пък така. Право на него, уредил си е живота, но кое от това го спираше да се свързва с нас през тези две дълги и тежки години?
-При теб, Лиа?-той ме погледна.
-Какво при мен?-попитах.
-Как е? Сбъдна ли мечтата си да си останеш книжен плъх до живот?
-Млъквай, Ашър.-изсъска Уестън.-Нямаш право да я обиждаш, ясно?
-Добре, добре.-той вдигна ръце.
-Да, все още съм книжен плъх.-отвърнах.
-Знам.-той ми намигна и се изправи.
Ашър отиде да си вземе студена бира, все едно знаеше, че тук е добре дошъл. От къде знае? Какво трябваше да значи ,,знам"? Аз се приближих към него, а той ме погледна, докато отпиваше от бирата си бавно.
-От къде...знаеш?-попитах.
-Аз знам всичко за теб.-отвърна той.-Знам, че между теб и Нано не се е получило, знам къде учиш, знам къде работиш.
-Защо?
-Защито още те обичам, плъхче. Това, че не те търся, не значи че съм те забравил.
-Пф, лъжец.-извъртях очи.
-Още ли не си преживяла глупавата ми и тъпа постъпка от училище?
-А ти така и не си се променил от тогава.
-Хаха, туше.
Ашър си отвори втора бира. Някой е доста жаден, имало е маратон. Мога да кажа, че само едно нещо не се е променило в него и това е предвидимостта му. Винаги ми е било лесно да разбера какво мисли. Щом пие бързо и по много-значи нещо се е случило и иска да го забрави за момента.
-Какво се е случило?-прошепнах.
-Моля?-той ме погледна.
-Какво се е случило?-попитах по-високо.
-Нищо, което да те засяга.
-Сподели ми, Ашър.
-Да не мислите, че на мен ми е много лесно да живея далеч оттук? Да не мога да изляза с вас, както преди и да се шлая по цял ден.
-Никой не го е казал.
-Ако излезеш на среща с мен-ще се върна.
-Какво?-възкликнах.
-Чу ме. Имаш три дни. И през тези три дни аз мога да правя с теб, каквото реша.
Ах, правилото за трите дни. Липсваше ми да се сещам за него. Добре, щом това иска, ще го получи, но не лесно.
