41

140 4 0
                                    

До бала оставаха три дни и всички ученици се вълнуваха, но това което повече ни се въртеше в главите, бяха резултатите от финалните ни изпити, които излизаха днес в 10:00 часа. Треперех от страх заради френския, постоянно си мислех, че онази нова възлюбена на Ашър ще направи всичко по силите си да ме съсипе. Имахме час по история целия клас, когато звънецът в 10 часа удари. Всички ученици се затичаха към кабинета на секретарката, където ни се предоставят пликовете с репорт картите.
Аз, Уестън, Мартин и Елинор отидохме да си ги вземем първи, тъй като бяхме най-близо до кабинета. Първа Елинор отвори своя плик. Разтреперих се.
Елинор Рей (Клас 11-в):
Английски-5.89
Немски-4.78
Математика-3.55
История-6.00
Природни науки-6.00
-Да му се невиди,-възкликна тя.-изкарала съм тройка по математика.
-Не е толкова зле.-каза Уестън.-Нека сега и аз да видя моята колко е зле.
Уестън Еверет (Клас 11-Б)
Английски-2.00
Немски-3.40
Математика-3.00
История-3.75
Природни науки-3.00
-Скъсали са ме по английски.-каза той.
-Ако бях на мястото на госпожица Уотърсън и аз щях да те скъсам.-обясни Мартин.
-Че какво съм ѝ направил?
-Не може да наричаш учителите тлъсти лели и след това да очакваш 6 на финалния.
-Марто, отвори твоята.-прекъснах ги.
Мартин Дейвис (Клас 11-Б)
Английски-4.80
Френски-5.00
Математика-3.00
История-5.80
Природни науки-4.00
Всички са се представили толкова добре и то благодарение на ученето заедно. След това идва последната ни година и трябва да мислим за колежи. Погледнах към плика в ръката си и меко казано се разтреперих от страх. Не исках да видя какво ме очаква в тази репорт карта. Ами, ако е нещо лошо или не ми хареса? Бавно разкъсах плика и извадих листа хартия вътре, стиснах зъби.
Лиа Паркър (клас 11-в)
Английски-6.00
Френски-5.00
Математика-6.00
История-6.00
Природни науки-6.00
Какво виждат очите ми? Това случайно да не е петица по френски? Никога не съм имала петица по френски, защото си знам абсолютно целия материал. Знаех си, че тази ще се опита да ме съсипе. Стиснах силно листта в ръката си и тръгнах към кабинета ѝ оставяйки приятелите си да ме гледат в гърба. Влязох рязко през вратата, като гладна мечка в езеро, и ударих листа в бюрото ѝ по-бясна от всякога. Тя се усмихна и кръстоса краката си провокативно.
-С какво да ви помогна, госпожице Паркър?
-Много добре знаеш защо съм тук,-бавно се наклоних към нея.-каква е тази петица?
-Толкова си заслужила.
-Кой го казва? По френски аз съм просто най-добрата в класа, нямаш с кое да ме пипнеш.-изсъсках на среща ѝ.
-Тогава можеш да ми обясниш защо си си позволила да допуснеш такива елементарни грешки на финалния си изпит.
-Виж какво, Катерина, мога да те уверя, че нямам нищо към Ашър. Разбрах, че сега ти си с него и той е твой, но по никакъв начин не пречи на успеха ми.
-Или какво?-тя присви очи.
-Или ще видиш колко опасно е да си играеш с невинните деца.-замерих я с листта.
Катерина ме изгледа така, все едно съм заплашила живота ѝ, но на мен не ми пука, аз си излязох от кабинета като най-големия пич в училището и си тръгнах.

ВраговеWhere stories live. Discover now