HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅73 | 26.10 петък

Часът бе 6:20. Техьонг и Хосок напълно бяха забравили за часа и някъде към 5:00 решиха, че е по-разумно да не си лягат, убедени, че ако го направят нямат опция да се събудят за училище. Хосок обаче се беше унесъл и бе заспал на земята, облегнал гърба си на леглото, а главата му бе отпусната назад на матрака.

Все още леко замаян от алкохола, Техьонг се върна в спалнята си, направил айрян за след като Хоби се събуди. Той внимателно обхвана тялото на момчето, вдигна го и го остави на леглото. Бе шокиран от себе си, смяташе че с каквото и количество на алкохол в кръвта да разполагаше, щеше да го изпусне. Покри го със завивките и седна до него. Мислеше за това как трябва да остане буден, за да събуди Хоби след час, но сега, особено когато бе леко пиян, бе разкъсан от изкушението да легне до Хосок и да го прегръща докато не се събуди.

Техьонг беше наблюдавал като хипнотизиран лицето на заспалото момче две или десет минути, не бе напълно сигурен. И когато видя, че Хосок е вече осветен от сутрешното слънце, отиде да дръпне завесите, за да не го събуди. Когато се върна при него, Техьонг директно си легна до Хоби и уви ръце около него. Едва когато погледна заспалото лице на сантиметри от своето си спомни, че имаше причина да не ляга до него, но сега, когато вече го бе направил, бе много по-трудно да се убеди да стане. Те се усмихна. Отмести косата на Хоби назад и се осмели да остави малка целувка върху носа му.

Хосок се размърда, а Техьонг ококори очи, пулсът му моментално забивайки в най-бързия ритъм, в който го бе чувал да бие. По-малкият обаче само се обърна на другата страна в просъница и така се оказа сгушен в Техьонг дори още повече. Те се успокои. Издиша задържания от напрежението въздух и се засмя на себе си и реакцията си глухо. Уви ръце около Хосок повече и облегна глава на врата му.

Беше му трудно да не се унесе. Нямаше представа колко време бе стоял така, но когато погледна часовника остана наистина разочарован.

-Хоби... - Техьонг прошепна. - Хоби... - когато отново срещна неуспех, по-големият се надигна леко до ухото на Хосок. - Хоби... - каза този път с глас между шепот и говор и вероятно от алкохола му се стори, че видя тила на Хосок да настръхва. - Трябва да тръгваме за училище...

-Мхм... - Хоби се обърна към него и в полу-сънено състояние облегна глава на гърдите му, прегръщайки го с една ръка през врата. - Хайде да не ходим... - измърмори момчето.

-Добре. - на Техьонг това му бе напълно достатъчно да се съгласи.

Очите му отново бяха разширени и пулса му отново забърза. Знаеше, че картината, в която се намираха е леко подозрителна, но точно в момента се чувстваше достатъчно добре, че изобщо да не му пука.