HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅32 | 29.09 събота

-Хосок, слушаш ли ме? - изтъни глас Джимин драматично, възмутен от това, че Хоби отново се бе заблеял някъде.

-Да! - сигурно отвърна момчето и повдигна веждите си, за да е по-убедителен.

-И? - нервничеше русокосият. - Намери ли го?

-Е, търся го! - въздъхна раздразнено момчето и излезе от профила на Джонгкук, който случайно му бе излязъл в списъка с приятели на Юнги, докато търсеха евентуалния непознат номер. Също толкова случайно, колкото и втренчения поглед на Хосок, изказващ обожание, вперен в профилната снимка на Кук.

-Сто процента е някой от класа... - занижи глас Джимин с тежка въздишка.

-Добре, донеси ми тефтера. - разпореди се Хоби, посочвайки шкафчето, на което бе тефтера, а Джимин измърмори и се изтъркаля до там по земята, на която така удобно се бе разположил.

-Списък ли ще правим?

-Списък ще правим. - кимна Хосок и взе донесения му тефтер, отваряйки на празна страница, като записа номерата от 1 до 25, започвайки да въвежда имената на класа им.

-Добре, задраскай всички момичета... - отсъди Чим, сядайки по турски и подпря ръце зад гърба си, хвърлил поглед към тефтера. - Колко остават?

-Ъмм... - другото момче още зачертаваше женските имена в списъка. - Единадесет.

-Добре, нас двамата-...

-Девет. - поправи се Хосок и задраска своето и името на Джимин.

-Добре, девет... - въздъхна замислено Чим и се вгледа в списъка.

Може би минута и двамата се взираха в имената, осмисляйки.

-Добре, не е Чангсуб, постоянно говори колко е влюбен в приятелката си, колко е перфектна, там, не знам... - посочи листа Хосок, излагайки аргументи, а Джимин кимна отвърдително.

-Добре, значи са осем. - още едно зачеркнато име.

И още минута взиране.

-Не е и Чан, говорил съм си с него, наистина не понася Юнги... - този път Джимин сложи картите на масата.

По-скоро на килима в стаята на Хосок.

-А ако е прикритие? - усъмни се другото момче.

-Не, не... - поклати глава Джимин. - Той е отвратен от безотговорността му, от това че проявява неуважение към учителите, че спи в час, че има живот извън училищ-...

-А, и добре че не е тоя... - сви вежди като че ли отвратено Хоби и намали заподозрените с още един.

Момчетата мислеха върху седемте имена на листа, чудейки се кого още да премахнат.

Разровиха се из профилите им и смело премахнаха още три сигурни хетерота от списъка и един грубиян, който отвреме навреме биеше някой от осмокласниците, за да им вземе парите за обяд. Нямаше как да е той, имайки предвид, че бе казвал точно една дума на Юнги. И то не каква да е, ами пропито от злоба "мухльо" след като Юнги просто закачи леко раницата му, когато мина покрай него.

-Добре, мисли... - вдигна ръка и вежди Джимин, прехапал устна заради мисловния процес.

След кратка тишина Хоби разтвори устни.

-Няма как да е Джонгкук... - каза напълно сигурно момчето, повдигнал вежди.

Джимин пък от своя страна хапеше химикала с присвити очи замислено.

-А защо... - промълви несигурен Чим.

-Е, айде стига, Джонгкук! - засмя се Хосок и посочи името на Кук, сякаш бе абсурдно.

-Нямаме аргументи, Хосок, не можем да го махнем, защото усещаш в червата си, че не е той. - вдигна вежди срещу приятеля си Джимин, а Хосок въздъхна.

Тръпки преминаваха през тялото му само при мисълта, че Джонгкук може би бе този, който беше влюбен в най-добрия му приятел.