HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅78 | ретроспекция [29.06.2017]

1 година и 5 месеца по-рано

-Пазете се... - прокрадваше се Хосок през насъбралата се тълпа срещу таблото в училищното фоайе. - Пазете се, минавам...

Щом стигна най-отпред, рамото му се бутна в гърба на значително по-ниско от него момче. Джонгкук залитна напред и последва звучен сблъсък между носа му и таблото.

-А... Ох... - простена по-ниският и захлупи нос с ръка.

-Опа, да ме извиняваш... - подметна някак небрежно Хосок.

Не бе видял какво точно се беше случило, тъй като бе вперил поглед в окачената таблица.

-Джонг Хосок, Джонг Хосок... - шепнеше на себе си момчето, докато търсеше името си в таблицата с ученици, номерирани по успех. - Ех, ако бях Юнги щеше да ми е по-лесно да се намеря тука-... А! - Хосок присви очи. - 57-ми... Не е зле, не е зле...

Джонгкук още стоеше закован отпред, опитвайки се някак да си проправи път обратно назад през хората, опитващи се да се доберат най-отпред.

-Ейй, Джонгкук, поздравления, пак първи, а? - това бе осмият човек, който поздравяваше Кук за успеха тази сутрин, едва след като се блъснеше в него.

-Мерси, мерси... - отговаряше всеки път припряно и засрамено момчето.

Той въздъхна дълбоко с отчаяние.

"Няма вариант да мина от тука..." - тъкмо си помисли Джонгкук, когато човекът в негово ляво бе грубо отместен от нечий лакът, а зад него се виждаше толкова разстояние, свободно от хора, че направо можеше да се нарече пътека.

Тъкмо прочистилият си път Мин Юнги излезе с лежерна стъпка напред и, още държейки ръка на гърба на човека, когото бе отместил от пътя си, погледна Джонгкук.

-'Ше минаваш ли? - попита го Юнги не особено приятелски, но жестът все пак се стори като спасителен пояс за Кук.

-Да, да... Благодаря ти... - кимна момчето и тръгна да подминава "спасителя си" . - О... - присети се малко преди това и Юнги го погледна любопитно. - Поздравления, имаш много висок успех...

Юнги се усмихна някак наперено и въздъхна, вдигайки рамене.

-Нищо работа, второ място, не е като да съм първи, нали... - завърши саркастичното си подмятане с намигане. Не бе фен на подмазването, но това му се стори доста по-приемлив начин да го поздрави.