HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅55 | 08.10 понеделник

Нали знаете как понякога нещо се обръща толкова бързо и внезапно, че ви се струва, че това е най-странното нещо, което сте преживявали? Така се чувстваше Юнги в този момент. Сякаш беше попаднал в някаква алтернативна вселена или сънуваше.

Първо денят му започна без телефонно обаждане, което доведе до това настроението му да е лошо още от събуждането. Не очакваше нещо хубаво да се случи днес така или иначе, в никакъв случай. Но определено не очакваше и да продължи така.

Погледът му обиколи училищния двор, пълен с ученици и неволно засече много познато лице. За момент се зарадва, щом видя Хосок, правейки смела и въодушевена крачка в негова посока, но секунда след това обърна в друга посока, спомняйки си колко му беше бесен. Обаче задържа погледа си на него. Говореше с онова момче, което му каза да се качи в стаята онзи ден, когато се скара с Джимин. Смееха се, изглеждаха си близки. Юнги отмести поглед, изхъмквайки учудено. Дори не знаеше, че Хосок го познаваше, камо ли, че бяха приятели.

"Бързичко си намира кой да ни замества..." – бе първото, което премина през главата на брюнета.

Умишлено впери поглед право в Хосок, докато минаваше непосредствено близо до него и Техьонг. Хосок засече погледа му за секунда, но веднага след това го върна върху Техьонг. Юнги повдигна вежди очаквателно, надявайки се поне на поздрав. Хоби обаче се почеса зад врата, физиономията му ставайки с идея по-неловка и дори не погледна към най-добрия си приятел повече. Продължи разговора си с Техьонг, но доста по-тихо. Игнорира Юнги.

"Бе, я майната ти..." – изпуфтя брюнетът и извъртя очи с насмешлива усмивка. Поклати глава.

Хосок му стана наистина смешен в този момент. Никога не си бе представял, че най-добрият му приятел би се направил, че не го забелязва щом мине покрай него. Определено заболя. Но в този момент егото му болеше повече.

Последното, което искаше да види сега беше Джимин, излизащ от училищния бюфет, държейки солети в едната си ръка. Застанаха един срещу друг, заради бързината, с която Джимин профуча през вратата, карайки Юнги да спре, за да не се блъснат. Чим надигна глава объркано и повдигна вежди докато отваряше солетите, погледите им засичайки се. Блондинът пребледня и замръзна на място, а Юнги от своя страна се уплаши малко от състоянието на момчето пред него. Кожата му беше много бледа, изглеждаше като болен. Върха на носа му бе почервенял, имаше тъмни кръгове и торбички, а клепачите му се бяха подули.