HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅24 | 27.09 четвъртък

Юнги: Какво става? Няма те цял ден

Джонгкук премигна и се усмихна невъобразимо широко, гледайки в телефона си много влюбено. Наистина, дори най-смелите му представи не бяха толкова смели, че да измислят сценарий, в който Юнги започва да забелязва липсата му.

Вие: Имах малко работа, съжалявам

Ей тук вече Джонгкук извъртя леко истината. Както правеше и до сега, не разкривайки самоличността си, но това бе оправдаемо.

Юнги: Разбирам

Юнги: И кое е толкова важно, че нямаш време за мен???

Юнги: Последните ми спомени са, че си МОЯ таен обожател

Сърцебиенето на Джонгкук рязко забърза. Ей това му дойде като гръм от ясно небе. Ама прекалено ясно.

Бузите му пламнаха докато препрочиташе последното изречение няколко пъти. Пое си дъх, опитвайки да разгони мислите от главата си и стисна телефона.

Вие: Твой съм, да

Вие: Просто имах да уча

Юнги: И това разбирам

Юнги: Трябва ли ти помощ по нещо?

Кук сви вежди развеселено и искрено се засмя.

Вие: От теб ли? ХД

Юнги: АУЧ?

Юнги: Това, че спя в часовете, закъснявам и го избутвам до четворки, не значи че геният ми не може да наизусти материала по някой предмет достатъчно добре, че да ти го предаде

Юнги: И то съвсем не заради лични подбуди

Юнги: Изцяло с цел образоването на единадесетокласниците.

Кук вече бе легнал на леглото си, прегърнал възглавницата, забил нос в нея и се смееше влюбено с поруменяли бузи на съобщенията на възлюбения си.

Вие: Съжалявам, че Ви подцених тогава, Мин Юнги

Вие: Приемете искрените ми извинения

Юнги: А така

Юнги: Знай си мястото

Юнги: Сега се усмихвам, не усети ли???

Сърцето на Джонгкук прескочи един удар. Усмивката му не се скри, обаче определено се напрегна леко.

Вие: Бързаш, Юнги

Юнги: Е как ше да бързам???

Юнги: Не, човек, сериозно

Юнги: Адски нечестно е

Юнги: Току-виж съм се влюбил в теб

Юнги: А дори не знам как изглеждаш

Юнги: Аз как да знам заради кого се усмихвам?

Джонгкук разтвори устни, онемял. Нямаше идея откъде бяха влезли тези мисли в главата на Мин Юнги, той не беше такъв. Не обръщаше внимание на малките детайли, а просто се впускаше търпеливо в момента и чакаше да се случи каквото ще се случва.

Премисляйки думите, Джонгкук преглътна, а очите му се замъглиха за момент, което го накара да премигне и да запише по клавиатурата с треперещи ръце.

Вие: Няма да го направиш

Юнги: Кое?

Вие: Да се влюбиш

Вие: Няма

Вие: Повярвай.