HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅41 | 03.10 сряда

Крясък. Удар. Още един крясък. Засилка. Втори удар.

-Това ли беше? - Хосок държеше за опора боксовата круша, понасяща един по един ударите на Джимин. - Сериозно? - Хоби подаде настрани главата си и повдигна вежда с насмешка.

Джимин го изгледа кръвнишки и с поглед му посочи крушата, в знак да я хване по-силно, докато той затягаше бинта, увит около китката и дланта му.

Последва още един силен крясък, наподобяващ ридание, а зад сълзите в очите на Джимин се личеше колко пропит с ярост беше погледа му. Ударите този път бяха много и последователни, веднага след един, следваше друг от другата ръка на блондина. Джимин хапеше силно устни. Тялото му се тресеше от всеки удар, което затягаше захапката му допълнително и той вече усещаше вкуса на кръв в устата си, но продължаваше да хапе. Ударите далеч не бяха правилни, нито пък юмруците му бяха свити правилно, но адреналинът и яростта в тялото му в този момент го ръководеха, пречейки му да усети болка. Момчето изръмжа без да усеща, че от очите му вече течаха сълзи и включи и ритници, коленете му отнасяйки последствията от което.

Хосок бе навел глава, опирайки крушата в долната част от двете й страни с каменно изражение. Когато обаче Джимин започна да се отдава повече на ридания и бършене на сълзи, ударите му отслабвайки, Хоби я пусна. Отстъпи крачка встрани и въздъхна, дланите му намирайки си място на хълбоците му. Джимин преглътна с отворени очи, докато от тях течаха сълзи и просто се отпусна на боксовата круша, челото му забивайки се в нея. Стисна очи, а от устните му се изплъзваха хлипове. Все още не бе обърнал внимание на разкървавените кокълчета на ръцете си.

Хосок въздъхна.

-По-добре си, нали? -попита кафявокосият, докато придърпваше Джимин в прегръдка, отпускайки тежестта му на тялото си, а не на боксовата круша. - Казах ти, че олеква. - Хоби сложи длан на тила на русокосия и опря челото му на рамото си, докато тялото на Джимин се тресеше в ръцете му заради плача. - Не е хубаво да задържаш ярост в себе си. - продължаваше да говори брюнетът, докато Чим не даваше никакви признаци да слуша какво му бе казано.

Единствено уви ръце около Хосок, триейки очи в рамото му. Дъха му излизаше под формата на пара от устата му, температурата беше много близо до минусова. Обаче русите кичури от косата на момчето се спускаха по челото му на мокри иглички. По врата и тила му искряха капчици пот.

-Ще настинеш, потен си. - погали гърба му Хосок, въпреки че дори през суичъра усещаше потния гръб на най-добрия си приятел. - Искаш ли да излезем от мазето и да се качим гор-...

-Ще млъкнеш ли вече... - изплака Джимин, а Хосок сви вежди, изражението му придобивайки суровост.

-Ей. - Хоби хвана челюстта на момчето в ръцете си и изправи главата му. С другата си ръка потупа едната му буза, подобно на шамар за свестяване. - К'во си мислиш? Че съм те довел тука, за да ревем за това колко е суров живота спрямо джиминовата клета съдба? - Джимин гледаше право в очите на Хоби. Погледът на брюнета бе свиреп и разярен, за разлика от този на Чим, който наподобяваше големите черни очи на смъмрено пáле. - Не съм, Джимин. Доведох те, за да минеш през това... - Хосок потупа с палец брадичката на приятеля си, за да вирне нагоре главата му. - ...с високо вдигната глава. Не позволявай чувства да те смачкат, ясен ли съм? По-голям си от това. Не показвай слабост, Джимин! Изля си го, наплака се, време е да си изтриеш сълзите, да си измиеш ръцете, да превържеш раните и да минеш покрай него с широка усмивка и вдигната глава. Ще позволиш ли да видят, че това те е счупило?

-...Не... - почти прошепна Джимин по задължение, интонацията му правейки казаното да звучи като въпрос.

-Точно така. Не. - кимна Хосок. - Света няма време да спира, за да поговори с теб за твоите проблеми, Джимин. Даже ей сега да пукнеш както си седиш, света не го ебе. И е време да се научиш да се справяш с това, разбираш ли? - Джимин кимна. Думите на Хоби едновременно го смачкаха и залепиха. - Какво ще направиш сега, хм?

Джимин отстъпи крачка назад и издиша насмешливо. Стегна челюст и килна глава на една страна, разтягайки бинта около китката си, за да го свали. След това погледа му се впери в този на Хосок, в очите му четейки се увереност и новопридобита смелост. Нито следа от страха, който бе оставил следи от сълзи, които още стояха под очите му. Хоби се усмихна.

-Ще се кача, трябва да ги промия. - раздвижи пръсти Джимин, за да насочи погледа на приятеля си към разкървавените му кокълчета. - Знам точно какво да правя.