HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅51 | 06.10 събота

Хора. Отвсякъде. Хосок дори не знаеше откъде извираха толкова много, но беше обграден от тях от всички страни. Бяха толкова шумни, почти успяваха да надвикат музиката. Беше убеден, че трябваше да отиде в по-затънтен бар, нямаше представа защо в крайна сметка реши, че този в центъра бе най-добрата опция. Той просто искаше да се напие без притеснения, че щеше да засече някой познат.

Бе седнал на висок стол зад бара, въртейки в ръка фалшивата си лична карта. Беше толкова доволен, че най-после си бе изкарал една. Тийнейджърска мечта му беше да отиде в бар и да каже на бармана "едно голямо, като го изпия сипвай пак докато не ти кажа да спреш". Вярно, не си беше представял отговора да е точно "аз да не работя за тебе бе, като 'ше пиеш пак, 'ше ме викнеш", но задоволството от това, че го бе казал си оставаше.

-Една текила, малка. - Хосок подскочи на място. Момчето, появило се до него май мислеше музиката за по-силна от колкото беше. Той се засмя. - Съжалявам... - каза все още с усмивка той щом забеляза, че бе изплашил Хоби с високия тон.

Хосок единствено кимна в знак, че нямаше проблем и посегна по-рязко към чашата си, неволно събаряйки тъкмо налятата текила до нея. Момчето до Хоби се изправи, изпсувайки, карайки го да се обърне към него, за да разбере какво бе станало.

-Майка му да-... - сви вежди Хосок, стискайки устни. - Извинявай...

-Нищо, квит сме предполагам... - въздъхна момчето, издърпвайки напред тениската си, за да отлепи от плътта си петното на вече мократа си тениска.

-Е не сме съвсем квит, ти само ме стресна, аз те олях и ти пропилях парите за п-... - Хосок бе прекъснат от ръката на момчето, която хвана чашата му, обръщайки я настрани, за да разлее питието на земята. - Май не те харесвам тебе...

Момчето само се засмя в отговор.

-Още едно от неговото и текила, ама на две сметки. - обърна се към бармана той, Хосок въздъхвайки.

-А ако нямах повече пари?

-Щях да те черпя, ама после щеше да се наложи да ми ги върнеш. - момчето се обърна към Хоби с крива усмивка и му намигна. Гледаха се точно няколко секунди преди и двамата да избухнат в смях, провокирано от ужасната свалка. - Техьонг. - той подаде ръката си към него.

-Хосок. - игнорира ръката му, отпивайки от чашата си.

Те прочисти гърло и прибра бавно и неловко ръката.