Да променя живота ти

Част 34

- Може да е бил Алек.

Себастиян вървеше до мен и до този момент гледаше в някаква точка, но когато го казах, ме погледна все едно бях казала най-голямата глупост на света.

- Абсолютно невъзможно. Съжалявам, че го казвам, но той вече започна нов живот, в който ти и аз не сме включени.

Погледнах го, очаквайки да видя някаква болка в очите му, но нямаше и следа от някакви чувства.

- Добре, де. Разбирам защо аз не съм част от "новия" му живот, но не разбирам защо ти не си. - Опитах се да звуча окуражаващо, но май не се получи много добре.

- Той ми е кръвен брат, но само толкова. Никога не сме били приятели. Точно обратното. Бяхме нещо като врагове.

Спрях се посредата на пътя и се надигнах на пръсти, за да може моето лице и това на Себастиян да са на едно ниво. Погледнах го отново в очите и заговорих тихо:

- Забрави за него така, както той забрави за теб.

Лицата ни бяха на много малко разстояние и усещах дъха му.

- Не е толкова лесно. - Прошепна и се отдалечи от мен. - Все тая. Няма значение.

- Да.

Вече бяхме пред входната врата на дома ми и Себастиян прокара пръст по надписа на дървената скамейка.

- "Ан+Алек". Не можеш ли да го изтриеш?

- Не, за съжаление.

Отворих вратата, но след секунди той ме хвана за ръката и ме спря.

- Няма ли поне да ми благодариш, че те изпратих до вкъщи? - Засмях се на това, което каза.

- Да ти благодаря? За какво? За това, че ми надуваше главата половин час.

Ядосаното му лице, ме разсмя повече. Влязох вътре и затворих врата, без да дам шанс на Себастиян да каже нещо. Оставих си якето на дивана и тръгнах към кухнята, предполагайки, че майка ми е там.

- Рано се прибираш днес. Часът е едва 9.

Майка ми явно ме беше видяла още от врата.

- Да. Уморих се.

- От какво? - Каза го подигравателно, което ме издразни.

- От всичко.

Върнах се на дивана и си пуснах телевизора.

- Какво се е случило?

Майка ми след секунди долетя при мен с една дървена лъжица.