Да променя живота ти

Част 16

След 10 дни есента вече се усещаше. Листата на дърветата бяха опадали. Хората бяха започнали да ходят на зимен пазар. Учениците вече се окайваха от дните, прекарани в училище.

Двамата с Алек стояхме на една пейка в парка и си говорехме. Покрай нас постоянно минаваха хора. До сега никой не ни беше обърнал внимание, но едно момиче се спря точно пред нас.

- Хей! Радвам се да те видя, Алек. - Алек ѝ подаде ръка и се усмихна.

- Виктория. Какво правиш тук? - Момичето ме погледна и ми подаде ръка.

- Ти трябва да си Анна? - Последвах примера на Алек и станах, за да я поздравя.

- Да.

- Поздравления, много сте сладки! - С Алек се спогледахме. Той беше на път да отговори, но не му позволих.

- Благодаря! - Алек ме погледна и вдигна вежди, а аз се засмях.

Може би трябваше да го обсъдим, но някой друг път.

- Е, аз ще тръгвам. Радвам се, че се видяхме.

Виктория видя някого и тръгна към него, а Алек ме погледна и се разсмя.

- Значи така, а? Ще си поговорим по-късно за това. - И той като мен не искаше да разваля момента.

- Ще тръгваме ли? Стана студено. - Не ми беше толкова студено, по-скоро исках да се приберем вкъщи, където можехме да сме насаме.

- Добре. - Прегърнах го и след това го целунах.

Тръгнахме към вкъщи хванати за ръце.

Гледната точка на Сара

С Джордан лежахме на дивана и гледахме стари филми. Аз още веднъж обиколих с поглед стаята, в която се намирахме. Имаше картина на една красива жена, която предполагах беше мъртвата му жена. Имаше пиано, огромен диван, на който ние лежахме, плазмен телевизор и една златна ваза, която струваше повече от моята къща.

- И този филм свърши. Ще гледаме ли друг? - Погледнах го и се замислих дали наистина го обичам. Беше красив, властен и богат всичко, което харесвах в един мъж.

- Не, нека се разходим на чист въздух.

Станах от дивана и отидох да си облека якето.

- Идваш ли?

- Само да кажа на шофьора и излизаме.

- А, не. Под разходка, имах предвид да вървим пеша. Чакам те долу. Побързай!