Част 10

4.7K 243 6
                                    

Гледната точка на Алек

- Братко, познай къде отиваме. И за да няма грешки, правилният отговор е: при Джордан. - Брат ми буквално се хвърли върху мен, когато отворих входната врата.

- Себастиян, остави брат си поне да влезе вкъщи. - И майка ми се показа изневиделица. Нещо или много хубаво, или много лошо е станало.

- Какво се е случило?

След като брат ми ме остави да вляза вкъщи, тръгнахме към хола, където се правеха нашите семейни "заседания". Всеки седна на мястото си и както винаги, едно остана празно - това на баща ни.

- Чичо ви Джордан иска за уикенда да отидете при него. - Както винаги, майка ми заговори първа и аз бях шокиран от това, което каза. Той ни даваше пари, но да иска да ходим у тях за уикенда, това вече бе нещо ново и странно.

- Представи си само Алек. Имението с басейна и прислужниците. Това ще е един страхотен уикенд. Тръгваме след час, надявам се имаш време да си оправиш багажа. - Брат ми беше много щастлив от този факт, но аз никак не бях доволен.

- Аз не отивам никъде. Първо: никой не ми е казал нищо и второ: знам, че на чичо ни му е много скучно сам, но двама тийнейджъри не са особено добра компания. - При това мое изказване, усмивката на брат ми угасна.

Станах от стола и се запътих към стаята си, но гласа на майка ми ме спря.

- Алек, сядай си на мястото! Не сме приключили. - Сякаш има още нещо, за което да говорим, но нямах кой знае какъв избор и се подчиних.

- Е, за какво още има да говорим? Добре, разбирам, че иска да ни помогне с паричните средства или просто има толкова много пари, че няма какво да ги прави. Тук не ти се бъркам, ти си решила така, но сега да ми се прави на загрижен чичо, нещо не му отива ролята. - Майка ми ме погледна с онзи поглед, който крещи "Как може да говориш така?". Въпреки че тя най-добре от всички знае, че аз не го харесвам много.

- А може би, Алек, поне веднъж трябва да се опиташ да видиш и хубавата му страна. - Явно на брат ми му беше омръзнало да мълчи и каза първото, което му дойде наум.

- Точно ти ли го казваш, Себастиян? "Имението с басейна и прислужниците." хайде, де, всички знаем,че го харесваш само, заради парите му. - Щом майка ми стана на крака, готова да ми удари шамар, значи наистина бях прекалил.

Да променя живота ти Where stories live. Discover now