Част 6

4.4K 276 2
                                    

Стоях в стаята си и говорех с Изабел. Ала страхът не ме напускаше. Къде беше татко? Каза ми, че ще си дойде днес, а часът бе 23:30 и от него, както и от майка ми, следа нямаше. Не си вдигаха и телефоните. Ако им се беше случило нещо, какво щях да правя? Не, не, не, сигурно имат много работа.

- Ан, успокой се! И моите родители понякога закъсняват. Нормално е.

Из от 3 часа се опитваше да ме успокой, но без успех.

- Но те не си вдигат телефона. А и биха звъннали, ако ще закъсняват. - Бях прекъсната от телефона на Из.

- Мамо, разбирам, но тя има проблем. Не мога.

- Върви, не се притеснявай за мен. Ще се оправя.

Макар да знаех, че е невъзможно, не исках Из да има проблем с техните.

- Не, не мога.

- Из, тръгвай или ще се скараме.

- Добре, тогава. Но да знаеш ще ти звъня на всеки 3 минути.

- Добре. Тръгвай.

Изпратих Из и се заех отново с безуспешните опити да се свържа с родителите си.

След като вече бях на път да се обадя на полицията, вратата се отвори. Когато видях майка си, бях готова да се втурна да я прегръщам и целувам, но видях лицето ѝ от близо и замръзнах на място. Нещо много лошо беше станало. Никога преди не я бях виждала така. Лицето ѝ бе помръкнало, сякаш се бе състарила с 30 години. Щастливото лице, с което бе излязла сутринта, го нямаше. Нямаше и помен от него.

- Мамо, къде е татко? - Това бе единственото, което ми хрумна да попитам, защото него го нямаше.

- Ан, милата ми Ан. Баща ти... - Говореше през сълзи. След това ме прегърна и отново заговори. - Той е ... мъртав. - Целия свят се срина пред очите ми.

- Какви ги говориш? Не, не, не, не, не...

Никоя болка на света не можеше да се сравни с тази. Тогава не загубих само баща, загубих много скъп приятел. И болката беше неописуема. С всяка глътка въздух умирах отново. От този момент нататък намразих живота.

Да променя живота ти Where stories live. Discover now