Да променя живота ти

Част 37

Гледната точка на Алек

Лежах на леглото си и ядох шоколад, преди майка ми да нахлуе в стаята ми.

Мразех, когато правеше така и ми прекъсваше почивката.

- Има врата. Можеше да почукаш. - Казах го раздразнено.

- А ти можеше да говориш с брат си. - Вероника беше по-раздразнена от мен.

- И защо отново да го лъжа? - Станах от леглото си и отидох до бюрото си, защото тя скоро нямаше да ме остави на мира.

- Ти не го лъжеш. Просто казваш ... - Не я оставих да довърши изречението си.

- Просто казвам това, което ти искаш, но стига вече. Добре, ще говоря със Себастиян, но ще му кажа каквото аз искам. Ще му кажа истината. Ще му кажа, че искам да се върна във Флорида, че тук не ми харесва изобщо, нямам никакви приятели, защото никой неиска да е приятел с човек, който е бил в клиника за зависими от дрога. - Усещах, че вече крещя, но исках да си излея всичко, което до сега бях крил в себе си.

- И какво ще стане като се върнеш? Отново ще отидеш при онази Ан и тя отново ще ти разбие сърцето. И след два дни ти отново ще си в клиника. Не искам да страдаш Алек, а ако се върнеш, единственото, което ще намериш, ще е точно това - Страдание. - Майка ми говореше напълно спокойно. Така и не разбрах от къде намираше цялото това спокойствие.

- Само аз знам какво е добре за мен. Ти просто се опитваш да се правиш на добра майка, но не ти се получава. Излез от стаята ми! Веднага! - Последното изречение го казах крещейки.

Тя го направи без да казва нищо повече. Аз взех телефона си само с едно намерение и то беше да се върна там, където бяха приятелите ми. Звъннах на Джордан, за да го помоля за помощ. Той вдигна веднага, все едно беше чакал това позвъняване през цялото време.

- Беше въпрос на време да се обадиш, Александър. Чудя се как издържа цяла година с майка си? Направо да ти се чуди човек.

Успя да ме развесели, както винаги.Преди го мразех, но в последно време започнах да го харесвам.

- Да. Честно и аз се чудя как успях. Та, звъня ти, за да те помоля за помощ. - Опитах се да говоря тихо, за да не ме чуе Вероника.

- Искаш да се върнеш, нали?

Не знаех как го прави, но той сякаш винаги ти чете мислите.