Да променя живота ти

Част 18

Гледната точка на Джордан

Оставих Себастиян в стаята си и отидох да отворя вратата. Беше ми ясно кой е. Слязох по стълбите ,минах покрай няколко прислужници и стигнах до вратата. Отворих я и пред мен се появиха ядосаните лица на Вероника и Алек.

- Къде е синът ми? - Почти изкрещя Вероника.

- В стаята си. - Отговорих ѝ със спокоен глас, което повече я вбеси.

Мина покрай мен и се запъти нагоре. Едва сега забелязах, че Алек не я беше последвал и ме гледаше яростно.

- Какъв ти е проблема? Кажи какъв е, за да го решим най-накрая и да ни оставиш на мира. - За разлика от майка си, той говореше напълно спокойно.

- Нямам проблем. Просто най-накрая реших да се възползвам от дадените ми правомощия.

Преместих се от вратата, за да може Алек да мине. Тръгнах към кабинета си, където се намираше документа, за който говорех. Алек ме последва.

Вече бяхме в кабинета ми и търсех документа из хилядите папки. Той от своя страна беше седнал на един от столовете и оглеждаше стаята.

След дългото търсене, най-накрая открих документа. Взех го и се запътих към Алек. Седнах на стола срещу него и му го подадох.

Гледаше ме дълго време се едно бях непознат. После се усмихна и го взе. Лицето му отначало си остана същото, но явно, когато стигна онази част, в която баща им ми дава попечителство над него и Себастиян, целия пребледня.

- Какви са тези глупости? Това е невъзможно. Документът е фалшив. - Сега гласът му беше различен.Не можех да определя страх ли го беше или се почувства предаден от собствения си баща.

- Подписа на баща ти е върху него, също така този и на майка ти. - Погледна ме с невярващи очи.

- Майка ми? Невъзможно. Тя никога не би се съгласила. Та тя те мрази. - Беше прав, че тя ме мразеше и имаше причина за това.

- Вероника не знаеше какво подписва. Баща ти ѝ даде много документи да подписва след сватбата им. включително и този. Тя му вярваше много. Голяма грешка, ако питаш мен. Подписа всичките, без да ги прочете.

Отново го погледнах. Исках да видя дали в този момент мрази майка си, заради безрасъдието ѝ, или баща си, че е бил такъв негодник. Но вместо това видях само обърканото лице на един 17 годишен тийнейджър. Затова и продължих:

- В документа се казва, че ако баща ти замине, изчезне или умре, аз трябва да се грижа за двама ви. Но тъй като аз съм по-добър от баща ти, реших да оставя теб при майка ти, а да взема Себастиян с мен. Той ме харесва и също така му харесва имението, а ти ме мразиш.

- За едно си прав - мразя те. Но не си мисли, че ставаш по-добър от баща ми като проявяваш милост и оставяш мен при майка ми. Не мога да оставя брат си при теб, майка ми също не ще го позволи. - Явно Алек не ме бе разбрал.

- Алек, обясних ти, че това не зависи от вас. Искате или не Себастиян, остава тук. Разбира се, ако искаш да живееш с брат си, винаги си добре дошъл тук. - Бях прекъснат от нахлуването на Вероника, която беше по-ядосана от преди.

- Хайде, Алек, тръгваме си. - За моя изненада, го каза спокойно.

- Себастиян? - Алек обаче беше променил гласа си като говореше тихо и неуверено.

- Той идва с нас. - Вероника го каза не на Алек, а на мен.

- Съжалявам, но това е невъзможно. Алек, моля те, проясни майка си.

Той ме погледна така, все едно го бях накарал да я убие.

- Мамо. - Започна тихо Алек. - Тук има един документ, който ти и баща ми сте подписали. Той гласи, че след като баща ми изчезне или умре, наш втори настойник става Джордан. - Зарадвах се, че най-накрая е разбрал нещо.

Погледнах към Вероника, която стоеше като закована, осъзнавайки каква глупост е извършила.

- Не! Невъзможно! Не мога да оставя детето си тук. - Би трябвало тази сцена да ме трогне.

- О, стига, де, аз не ям хора, а и обичам Себастиян. - И двамата ме погледнаха с вдигнати вежди. - Какво? Мислите, че не съм способен да обичам? - Местех погледа си от Вероника на Алек.

- Да! - Отговориха в един глас.

- Може да идвате по всяко време да го виждате. Не е в затвор. - Побързах да сменя темата. - А и той е като синът, който никога няма да имам.

Нарочно погледнах към Вероника, изражението 9 се бе сменило. Оцелих точно в десетката. Знаеше,че тя е виновна днес аз да нямам нито съпруга, нито дете.

- Алек, чакай ме в колата, идвам след малко. - Явно искаше да ми каже нещо много важно, щом отпраща Алек.

- Добре. - Не вярвах Алек да се съгласи толкова лесно.

След малко него вече го нямаше и бяхме само аз и Вероника.

- Виж, Джордан преди бях неразумна и сега си плащам за това. За сежаление ще трябва да страда и синът ми. Разбирам, че нищо не мога да направя, за да си го взема обратно. Мога само да влоша нещата и да загубя и Алек. - Тя наистина бе поумняла. - Ще идвам всеки ден при сина си. И ще те помоля за едно - не го прави като теб и не забравяй, че позлатените пеперуди не могат да летят.

Една сълза се стече по бузата ѝ, но не си направи труда да я избърше.

След това излезе.