Да променя живота ти

Част 8

Гледната точка на Алек

Прибрах се вкъщи, след като изпратих Ан до тях. Чувствах се гадно, защото трябваше да откажа на поканата за вечеря. Много ми се искаше да приема, но майка ми много държеше да ядем заедно. По-трудно беше да оставя Ан, макар че през повечето време от деня ще сме заедно. За пръв път това, че трябва да ходя на училище ми харесваше. Макар че не спирах да мисля за нея, за шоколадовокафявата ѝ коса, за черните ѝ като нощ очи, за тръпчинките, които се появяваха като се усмихне и най-вече начина, по който гледа на света.

Докато бяхме на плажа, научих много за нея включително и номера ѝ, затова тази вечер гледах да се наям по-бързо. След като брат ми и майка ми говореха през цялата вечеря за това как им минал деня, най-накрая успях да се добера до стаята си. Набрах номера на Ан и изчаках да вдигне.

Гледната точка на Ан

Тъкмо свършвах с домашните си, когато чух майка си да вика:

- Ан, вечерята пристигна. - Засмях се, когато го чух, защото беше казала, че тази вечер тя ще сготви и при това много вкусно. Запътих се към кухнята и след като видях китайската храна, ми стана още по-смешно.

- Защо се смееш? Чакай! Защо ли попитах? Ама разбира се, че е заради новия ти "приятел" Александър.

- Ще е заради само него, ако той е донесъл китайската храна, която ти щеше да сготвиш и то много вкусно.

- Помислих, че ще е хубаво да си поръчаме храна. Отдавна не сме го правили.

- Да, така е. Като изключим пицата от преди два дни. Сготвила си само един път и вече се оплакваш.

- О, тогава заповядай в кухнята, щом искаш толкова да ядем домашна храна.

- Съжалявам, но съм наследила твоя "талант" в кухнята. Е, нека да поговорим за това как ти мина деня. Шефът ти добър ли е? Колегите мили ли са? Всъщност какво точно работиш? - Тези въпроси не ме интересуваха, но трябваше да захвана някаква тема, преди да е започнала отново с въпросите за Алек.

- Не. Няма да се измъкнеш толкова лесно. Казвай, кой е този Александър. Кога се запознахте? Искам да знам всичко, до най-малката подробност.

Ясно беше, че няма да ям на спокойствие тази вечер. Тъкмо бях на път да ѝ кажа, че с него не сме нищо повече от добри приятели, когато телефона ми звънна. Беше непознат номер и предположих, че е Алек, затова помолих майка ми да ме извини и станах от масата. Вдигнах телефона и чух гласа му.

- Защо небето е синьо? - Да си призная, това бе странен поздрав от негова страна.

- Здравей и на теб.

- Здравей. Сериозен съм. Не си ли се замисляла поне веднъж защо небето е синьо?

- Да, замисляла съм се за това и за други неща. Нали не се обади само, за да ме питаш това?

- Не, разбира се, че не. Обадих ти се, за да ти пожелая лека нощ и да си запазиш номера ми.

Този разговор беше малко по-различен от другите, които бяхме водили до сега. Когато за първи път си говорихме, той подбираше всяка своя дума, а сега имах чувството, че казва първото, което му дойде наум. Но нали така би трябвало да си говорят приятелите? А ние бяхме такива. Малко бързо беше станало всичко. Едва бе минала една седмица, а аз вече си имах прякор в училище, имах известен приятел, на когото се бях развикала няколко пъти. Това бе странно за мен и със сигурност не бе това, което бях планирала да бъде.

- Добре. Ще го запазя. Обещавам.

- Всъщност се обадих и за друго. Исках да те питам съгласна ли си утре да отидем заедно на училище. - О, това не го очаквах. Всъщност надявах се да попита, но не вярвах, че ще го направи.

- Да, разбира се. А сега трябва да затварям. Радвам се, че се обади, Алек.

- Ок. До утре.

След това затворих, върнах се на масата и заварих майка си да говори с някого по телефона. След като ме видя, побърза да затвори. Успях да чуя само името на човека.

- Кой е този Джордан? - Забелязах, че майка ми не беше хапнала нищо от вечерята. Или ме чакаше, или беше твърде заета да говори по телефона. Мисля, че беше второто.

- А, той е шеф на фирмата, за която работя.

- И какво искаше? Нещо за работа или извън нея? - Тонът ми беше подигравателен нарочно, защото знаех, че е невъзможно майка ми да си има гадже. Не и след смъртта на татко.

- Разбира се, че е за работа. И не се опитвай отново да смениш темата. Ще ми разкажеш за този Александър.

- Добре. Какво искаш да знаеш?

Не ми се искаше да ѝ говоря за него, но иначе нямаше да престане да ме пита.

Часът бе 01:34, аз бях в стаята си и току-що бях говорила с Изабел. Разбира се, не и бях разказала за Алек. Стигаше ми майка ми, която вече ще ме разпитва всеки ден за него.

Седях на дивана до прозореца в стаята ми и се взирах в небето. В ума ми се въртеше само въпроса на Алек: Защо небето е синьо?

Дълго се взирах в тъмното нощно небе. Замислих се какво ли щеше да е, ако си бях у дома, в родния си град при най-добрата си приятелка, с майка си и баща си. Това със сигурност щеше да е супер.

"Животът не е фабрика за желания" - Това бе цитат от любимата ми книга и при това много верен цитат.