Loving my classmate 🔞

(32) - Имам лекът от който се нуждаеш

Тъй като сте добри читатели и гласoвете на миналата глава достигнаха 58, реших да ви възнаградя с нова глава по-рано от очакваното. Следващата очаквайте в Понеделник! ❤❤❤

(!) – вулгарен език

Майлс

Вратите са автоматични —  отварят се като порти на белият Ад, представяйки своя дезинфекциран коридор пред мен в цялата му безцветна прелест.

Винаги съм мразел болници. Карат ме да изпитвам смесени чувства едва към изхода когато ги напускам, а в останалото време в мен се борят студ и самота. Мога да си представя колко хора си тръгват с човек по-малко до себе си от когато са влезли. От тази мисъл червата ми се преобръщат и шибаната нужда да използвам препаратите за почистване като напитка започват да ме блазнят.

Но заради обещанието което дадох преди години не го правя. То е гадно напомняне за изминалите години без нея и оставащата седмица до края на годината. Онзи блажен миг, в който ще удари последният звънец и ще се кача в колата, поемайки за последно по шибаният училищен паркинг.

Вдъхвам аромата на препарати и опитвам да намеря нерви за да вляза. Стаята на Отговорника е малка, с единично легло до кристално чист прозорец. На малко шкафче са поставени кутия с лекарства и пластмасова ваза, а от тънката й китка се завърта сребърна верига.

Увързали са я в шибани белезници.

Дъхът ми излиза бавно през носа. Гневът ми е неоправдан когато вече знам подробностите: Шай наистина е убила баща си. Застреляла го е в челото със собственият му пистолет на пода в гостната.

Повдигам ръка и отварям вратата – тази вече не е автоматична, – и пристъпвам вътре. Очите й блуждаят през прозореца докато не ме забелязва.

— CORPSE!

Названието с което се подвизавам в интернет ме удря през лицето. Потръпвам и погледа ми моментално отскача към камерата над леглото й, но ме съмнява някой от медицинският персонал да гледа стриймовете ми или да слуша музиката която пиша, така че се отпускам.

— Хей.

— Какво правиш тук? — нежното й лице се сгърчва от срам и тя опитва да се прикрие с тънкият бял чаршаф. — Майка ми те е накарала да дойдеш. Сигурно са намерили адреса и номера ти в телефона ми.

Придърпвам единственият стол в стаята и сядам.

— Да, готина жена. Предложи ми бисквити.

По лицето й минава сянка на усмивка.

— Не знам дали ти е известно, но когато лъжеш се почесваш по носа.

Осъзнавам го в момента в който го казва и бавно спускам ръка в скута си. Не знам кога го е забелязала, но е факт, че дори с този малък жест тя знае повече за мен отколкото аз за нея изобщо.

— Тук е много приятно.

— Спри...

— Не, наистина. Гледката е хубава.

— А. Това. — тя последява на къде гледам и накланя глава. Русата й коса се плъзва по гърба и отразява светлината от лампите.

Красива е. Е, да. Може би съм го забелязал и преди, а може би едва тънката нощница в бяло която се слива с косата й ми го показа.

Въздъхвам.

— Провали сделката ни.

Думите ми я карат рязко да се извърне към мен. Бледата й луничава кожа поруменява.

— Дошъл си за да ми кажеш, че всичко приключи ли?

— Не. — почуквам с пръсти по облегалката за ръце. — Тук съм за да ти предложа сделка.

Има много малко начини да накараш някой, който не иска да говори за ужасяващи моменти от живота си да го направи. Да изкараш признание за самозащита от човек, който иска да поеме вината и да я носи до кроя на живота си.

Но аз нямам време за губене. Игричките на побутване — да я накарам с бебешки стъпки да говори и да омекотя истината със сладникаво гукане... тези неща не са за мен. Мога да използвам най-добрият си коз тук и сега, и да се надявам тя да не прозре лъжата зад предложението ми, или да се откажа и да я оставя да изгние в затвора. Но въпреки странните си отношения с Отговорника и това, че заради нея в момента ме наблюдават детективи по разследване на убийство, аз не я мразя. Ни най-малко. Дори съм й благодарен, че ме изкара от творческият ми застой, така че защо да не й върна тази малка услуга?

Отварям уста и изричам глупавата си лъжа, знаейки, че ще ме мрази дълго когато го разбере:

— Знам че в момента последното което би искала е да се прибереш у дома и да видиш мястото, на което се е случило, така че ако разкажеш какво се случи пред тази камера ще ти позволя да останеш в дома ми. Имам лекарството от което се нуждаеш. — бъркам в джоба на якето си и вадя резервният ключ към апартамента. Превъртам го между пръстите си, а очите й блестят следейки движението. — Какво ще кажеш?

коментирай / гласувай