Loving my classmate 🔞

(13) - Чудесно, забърках се с престъпник

Лила

Първият въпрос който изниква в ума ми в този момент е ясен.
"В какво се забърках?"

Не си спомням да съм приемала сценарии, в който днес се забърквам с братята Холд. Дори не съм предполагала, че Ник Холд има брат. Сигурно всички освен мен знаят.

Трябваше ли да попитам Шай и гаджето й? Вероятно.

Така може би нямаше да се намирам в ситуацията в която съм сега.

Поглеждам мъжете в черни тениски и затъмнени очила с нарастващо притеснение. До едрите им, наподобяващи буре тела, високият и широкоплещ млад мъж до мен не изглежда никак заплашителен. Ник обаче спокойно сваля якето си и навива ръкавите на блузата си, оставяйки коженото яке на земята. Татуировка на змия се вие около китката му и продължава като гривна около предмишницата. Тялото й подскача заедно с движението на мускулите отдолу.

— Не ме карай да ступвам момчетата ти. Знаеш за какво съм тук. — казва Ник.

В тонът му вече не присъства флирта който използва преди секунди с мен. Сега е самонадеян. Спокоен. Очите му са впити в мъжът когото представи като Верона с видимо предизвикателство.

— Не можем ли да си тръгнем? — намесвам се.

Гологлавите биячи с очила и Верона се засмиват. Ник не чака покана — изплюва се в лицето на пазачът който се намира най-близо и го фрасва в брадичката с рязък удар. Главата на онзи отскача. Настава меле.

Отдръпвам се назад и покривам очите си с ръка, отказвайки да приема факта, че ще умра заедно с Надутият Пуяк в предверието на някакъв клуб. Представяла съм си смъртта по много начини, но този надминава всички.

За моя изненада не минава много време преди ударите да секнат, но после изстрел от пистолет исвистява във фоайето.  Отварям очи и сканирам тялото си за кръв, опитвам се да разбера дали съм била простреляна.

Бавно отправям поглед напред.

Ник държи Верона за ризата с ръце, уловени зад гърба. Костюмираният мъж пъхти и се зъби. Холд изобщо не изглежда заинтригуван. На лицето му има няколко охлузвания и блузата му е набрана от едната страна на корема, разкривайки бледо и мускулесто тяло. Привежда се към лицето на Верона.

— Какво голямо парти за седем хилядарки. А като се замислиш, че можеше просто да ми върнеш парите и да си тръгна. Защо си толкова наивен, Карлос Верона? Не те ли надвих веднъж в затвора? — Ник потупва другият по бузата и се обръща към мен. — Услужи ми с колана си.