Loving my classmate 🔞

(1) - Мразя понеделници

a/n: вулгарен език.

********************
Гимназия
,,СЕЙНТ ЛУЙС“, Ню Йорк

Майлс

Шумът е оглушителен. Човек би решил, че това е причинено от работещите машини или профучаващите под прозореца коли, но истината е, че всички междучасия представляват рапсодия от ужасяващи, различни по произход звуци.

Дразнещи малки твари прелитат покрай разцъфналите малки пъпки на дърветата. Слънцето пече с такава жар, че скоро ще трябва да преместя чина няколко сантиметра на запад, за да не слънчасам.

Изобщо не ме интересува състоянието на кожата ми. Това което ме притеснява е възможността да хипервентилирам, да се свлека върху чина насред часа на госпожа Шастър и всички да ми се подиграват.

Тихо придвижвам крака надясно — смешно, но продуктивно приплъзване на пръстите, последвано от това на петите, — внимавайки металните крачета на чина да не издадат своя отличаващ се пронизителен звук, който да накара някого да се обърне в моя посока.

Поначало моето място винаги е било в ъгъла откъм прозореца, точно на последният и най-отдалечен от преподавателя ред. Идеалното място за преписване и още по-идеално да избегнеш нечий поглед, забит в тила ти.

Никой не забелязва действията ми. С тиха, едва доловима въздишка вдигам ръка и заслонявам очи от последния сноп досадна слънчева светлина, целяща да ослепи лявото ми око.

Ето.

Идеално.

Не повече от три сантиметра встрани, но достатъчни да изтърпя последният оставащ час до края на деня. Вече мога скромно да продължа незабелязаното си съществуване, без да се притеснявам от сценария със слънчевият удар. Поглеждам скришом часовника си — звънецът ще удари след точно петдесет и пет секунди, поставяйки край на блаженото спокойствие, което временно ми предлага почивката между часовете. 

Останали са точно двадесет и една секунди до позвъняването, когато през вратата нахълта запъхтяна Шай Уолъс. Обикновено строго пригладената й коса сега представлява хаотична бъркотия от сребристобели кичури, а спокойният й весел поглед е притеснен и трескав. Готов съм да забия нос в учебника по история както правя всеки път когато остават двадесет секунди до позвъняването на звънеца, ала очите ми срещат нейните.

Тя не ме забелязва.

Пристъпва с черните си маратонки към чина си и виждам, че ръката й е покрита от китката до раменната става в бял, масивен гипс. Гипсът се слива със сребърните кичури коса, със спокойният девственобял цвят на ризата й и контрастира на фона на черната вратовръзка, която завършва ученическата й униформа.

Шай сяда и за първи път вади учебниците си. Дори не съм разбрал, че цял ден не е присъствала в часовете. Поздравява вежливо Чен който я пита какво се е случило и набързо промърморва нещо в отговор, сякаш иска да намали излишното му притеснение за себе си.

Шибаняк.

Силно се съмнявам на Чен изобщо да му пука, но това ще му даде преднина пред останалите, когато клюката се разнесе.

Връщам поглед към досадните пчели, кръжащи около цветовете на дърветата.

Часът започва.

Госпожа Дикс влиза и се настанява на учителското бюро, цяло произведение на изкуството от пръстите на някой пияница който не различава двадесет градуса перпендикуляр от деветдесет, което довежда до строполяването на чантата й върху пода.

Шай се изправя и благодарение на здравата си ръка вдига чантата на госпожа Дикс, която замечтано я поема и благодари от сърце за милата й постъпка.

— Какво се е случило с ръката ти?

Пет пари не давам за случилото се с ръката на Шай, но на съдбата явно й е дотегнало от затвореното ми, отчуждено отношение към околните, защото госпожа Дикс добавя твърдо:

— Ще трябва да отстъпиш поста на отговорник на някого другиго докато си достатъчно здрава да вършиш задълженията си сама. Дано имаш някого наум.

Шай е толкова шокирана от отнетата й училищна длъжност, че за секунда остава няма. Очаквам да посочи между от двамата близнаци Пийт или Роналд. Всеки го очаква.

Да, ама не.

— Всъщност имам, госпожо Дикс. — Шай се прокашля и намества вратовръзката си, забавяйки се с отговора. Сякаш ще съобщава проклета трета световна война или неща подобно. — Майлс Конрад.

Маааааамка му.

И ето така, Шай Уолъс го начука на невинното ми, незабелязано за света съществуване.

гласувай / коментирай
my life is the mess