Loving my classmate 🔞

(8) - Искам ли го?

вулгарен език, 18+ сцени

Шай

От това което открих в информацията, Майлс живее на втория етаж. Изкачвам стъпалата до горе оставяйки мокри стъпки и чукам на вратата, след като съм поела достатъчно дъх да засмуча щата Луизиана.

— Майлс, аз съм Шай Уолъс. Притесних се за теб и ти нося лекарства — избълвам наведнъж, пристъпвайки нервно от крак на крак.

Знам, че майка му работи дълги смени от години, защото преди време в един от часовете трябваше да кажем с какво се занимават родителите ни. Тя едва ли е вътре, но Майлс със сигурност е и тази мисъл ми дава огромна утеха, тъй като съседите могат да извикат полиция ако ме видят тук.

— ЗНАМ, ЧЕ МЕ ЧУВАШ! — прокарвам пръсти през косата си. — МОЛЯ ТЕ, ПОНЕ МИ КАЖИ ДАЛИ СИ ДОБРЕ! ЩЕ ИЗТРИЯ ВСИЧКИ ПРОФИЛИ И ПОВЕЧЕ НИКОГА НЯМА ДА ЧУЕШ ЗА МЕН... моля те, Майлс... притеснявам се.

Ако приеме лекарствата и ми позволи да му обясня, мисля, че изгладим недоразумението.

С всяка изминала секунда пред вратата обаче надеждата ми да отвори се смалява, а тревогата — нараства.

И в този момент го виждам: малкият бутон до вратата.

Звънец.

Удрям си шамар и натискам продължително бутона. Сега вече знам, че Майлс може и да не е чул нищо и действително да има вероятност да ми отвори. Оказвам се права и на лицето ми се изписва шок, когато го виждам.

Изглежда ужасно.

Къдриците му са хаотична бъркотия, клепачите — послу-спуснати. Гледа ме с две влажни очи и поруменели от треска бузи без да мига и това ме кара да отстъпя несигурно половин крачка назад.

— Хей.

Не ми отговаря. Вместо това бавно спуска лешниковият си поглед от лицето ми към плика и прави толкова сладко сбърчване на нос, че прилича на захарна катерица. Хубаво е, че поне докато е болен изражението му показва какво мисли. Така мога да разбера, че сега е адски ядосан да ме види тук.

— Какво искаш?

От настинката гласът му е тих и едва доловим. Обикновено Майлс има изключителен нисък тембър наподобяващ ехо, което е способно да обърне и мъртвец от гроба, но сега звучи съвсем зловещо.