Loving my classmate 🔞

(7) - Котка и мишка

a/n: Днес ще бъда малко алчна. Виждам, че историята предизвика интереса на част от вас и прочитанията достигат до 100 на глава. Гласуванията обаче стоят на 20.

Хайде приятели, знаем че можете! Дори удължавам главите за вас!

Нека заедно достигнем 30 звездички под тази глава за да ви зарадвам скоро с нов ъпдейт. ❤️

Ник

Таксито ме оставя пред главния вход на университета и гумите газят в близката локва. Водата пръска към мен и аз не помръдвам когато мокри дрехите ми.

Секунда по-късно вече няма значение. Дъждът се сипе толкова силно, че влагата се е просмукала в костите ми.

За пръв път в живота си обмислям дали да не използвам парапета до стълбите, но накрая се качвам нагоре без него. Всяко стъпало е предизвикателство за алкохола в кръвта ми, който ми пречи да се фокусирам. Накрая се озовавам пред входа, влизам и търся кабинета.

В началото нямам точна идея каква лекция имам или кой ден сме, а и мобилният ми остана в дома на Лукас за да проверя, така че просто нахълтам в една от залите и нахлузвам козирката ниско над очите си.

На шестия ред в края.

Самотно място близо до вратата. Приближавам.

Самотно друг път.

На втората седалка седи момиче в черен суичър, черни очила и нацупени устни. Изглежда ми доста бледа, но точно в момента цветовете не са ми силна страна за това не се замислям много и се настанявам до нея.

Чувам я как си поема рязко дъх.

Изтърпи ме само малко, плъхче.

Наистина прилича на мишка. Косата й е черна и непокорна въпреки опитът й да я върже на хлабав кок, а черните й очи искат да ме пропъдят от Земята Божия само с гневното взиране което ми прилага, макар да мисли, че не я виждам.

Бих я подразнил, ако махмурлукът не пробиваше като с бургия дупки в мозъка ми.

Отнасям се с нея по-грубо от желаното когато виждам листа за присъствие в ръцете й,ала все пак дори повлиян от алкохолните изпарения съумявам да се извиня навреме. Тя обаче не приема и дума от казаното, вече иска да ме изрита от седалката и да танцува танго с токчета в сърцето ми.