Queen

14. "Mafia's Queen"

Следващата седмица останах при Алекс. Той работеше малко, аз изобщо. Из средите се носеше слух, че съм си дала почивка. Говорих с татко. Още първия път говорихме за ситуацията. Каза ми, че каквото и да си мисля всичко, което е направил било защото слушал сърцето си. Каза ми, че аз и сестра ми сме неговия живот. Когато го обвиних, че ме е взел за спомен от майка ми и от чувство за вина не отрече. Каза, че отначало е било така, но бързо съм се превърнала в най-важната част от живота му и въпреки, че не съм негово биологично дете, винаги ме е обичал като такова. Този човек беше изключителен. И аз и Естел бяхме деца без родители намерили най-добрия такъв. Гавин не и беше биологичен баща.. нито пък мой. Но и двете бяхме негови дъщери.

Бях решила, че ще му простя, но може би исках да дам шанс и на Дейвън. На татко тази идея не му харесваше, но нямаше правото да ми се противопостави. За това ми даде номера му.

Обадих му се, но не говорихме много. Каза ми само, че съжалява и няма да обърква живота ми повече. Аз му казах, че искам и той да присъства в него, но той се беше отказал.

- Сгреших Куини, рано е.. Може би си дай още малко време, това ще направя и аз. Цял живот исках само да си те върна и когато беше при мен осъзнах, колко много те наранявам. Не заслужавам да ми даваш шанс. Изоставих те, когато имаше нужда от мен, за това сега не заслужавам този шанс. – когато поисках да му кажа, че дори да е така сега вече можем малко по-малко да простим един на друг и да опитаме, той беше затворил телефона. След това го изключи.

През първата седмица с Алекс се държахме като обикновени влюбени тийнейджъри. Обикаляхме Рим като туристи. Ядяхме джелато по малките калдъръмени улички и се целувахме навсякъде. Подаряваше ми цветя, откраднати от саксии висящи по терасите и си позволихме да сме истински щастливи. Една седмица.. толкова имахме преди Алекс да се върне към работата. Нещо не беше наред, но той не искаше да ми каже какво. Постоянно говореше по телефона. Беше изморен и измъчен, но когато го питах какво става ми отговаряше, че всичко е наред.

Когато татко ми се обади следващата седмица говорихме за проблемите в мафията. Сърцето ми ме теглеше натам. Да отида и да му помогна. Алекс от 3 дни не се беше прибирал и се чувахме за по една минута. Накрая измъкнах информация от татко. Нещата бяха зле.. много зле. Бяхме затънали много дълбоко. Не само ние, но и Алексей и всички останали с които работехме на територията на Италия. Карабинерите пак ни бяха погнали. Този път наистина. Къртиците, които имахме в полицията се бяха раздрънкали. Всичките!