Queen

4. I need a pill

Пътувахме дълго.. Или поне така ми се стори. Колата спря както и хладния въздух от климатика, а аз отворих очи. Не бях спирала да плача и вече не можех да си поема дъх.
- Хайде, мила, моля те! Спри да плачеш. Не си заслужава. Знаеш, че не е права. - той изтри сълзите ми и ме прегърна.
- Винаги ли си толкова мил? Или е само, защото плача?
Усмихна ми се.
- Хайде, малката. Ела да ти направя един хубав чай.
- Къде сме?- не исках да ме пуска.
- У нас. Спокойно, няма да те изям. - усмихнах се леко. Беше ми странно- да съм толкова крехка. Никога не си бях позволявала да плача пред друг освен татко и Ел.
Това момче ме караше да се чувствам спокойна.

Прекарахме слетобяда заедно. След още малко плач и ударна доза бой за боксовата круша на Себ, се изкъпах. Някой беше докарал колата ми и бих убила Себастиян за това, но сега не ми пукаше толкова. В багажника носех дрехи. От време на време ми се искаше да тренирам. Взех си удобния клин и една тениска, която просто винаги беше там. Беше светло синя и всъщност никога не я бях обличала, но сега ми беше от полза.
- Този цвят ти отива. По често трябва да носиш светли цветове.
- Ще си помисля за предложението ти.
След това започнахме да си говорим за най-различни неща и беше забавно. Докато не стана неловко. Говорехме си най-спокойно. Бяхме седнали на дивана му и по телевизията течеше някаква тъпа комедия. Накара ме да се смея и да забравя за глупостите на Тамара. Разказвахме си един за друг. За детството си в Италия. Аз разбира се пропусках някои важни детайли, но нямаше как да му ги разкрия.
Не бях говорила с татко. Знаех, че сигурно е ядосан заради лъжата, която му е казала директорката и исках да го оставя да се успокои. Тогава щеше да ми се обади сам.
Обяснявах нещо на Себ. Дори не помня точно какво, но съм сигурна че беше незначително. Говорех с усмивка, когато той се протегна и махна един кичур коса, който беше пред лицето ми.
- Колко банално. - след това се засмя и се приближи. - Красива си, малката.
И по принцип бих оспорила това "малката" както правех всеки път щом го кажеше последните няколко часа, но точно сега не можех да изрека и дума. Дишането и пулса ми се ускориха, когато погледнах в зелените му очи. Толкова бяха красиви.
Целуни ме, Себастиян!
Но той не го направи. Въздъхна и се отдръпна.
- Съжалявам, а-аз не знам какво ме прихвана.
- Ъъ.. Няма проблем. Мисля, че е време да си ходя. Благодаря Ви, за всичко г-н Ломбарди.
- Куини, недей аз..
- Няма проблем. Ще се видим утре в училище. Благодаря Ви!
Той беше учител. Нищо от този слетобяд не беше редно. Дори не трябваше да плача пред него. Такава съм идиотка.
Качих се в колата си и потеглих към вкъщи.
- Прибрах се.
- Ето те и те.. Куин? Какво се е случило?
- В смисъл? Какво ми е?
- Ами нямаш ли огледало? Не излезе в такъв вид. - тя ме завъртя към голямото огледало, което висеше до входната врата. Бях червена. И подпухнала. Косата ми бе вързана на небрежен кок и нямах никакъв грим.
- Ами.. Аз имах малък инцидент. Една кучка ме вбеси и..
- Жива е нали?
- Не съм я докоснала. Бях със Себастиян.
- Ууу, разказвай!
-Нищо не сме правили Естел! Имам нужда от кафе. И една вечер навън. Хайде да излезем тази вечер.
- О, май имаш нужда и от малко сееекс.
- Млъквай! - избутах я леко и се запътих към кухнята.
Направих си хубаво и силно кафе, което изпих на три глъдки заедно с цигарата си. Разказах на Ел какво се беше случило. А след това отидох да си взема душ отново. Исках да измия спомена от докосването му и да забравя за напълно грешните мисли, които изплуваха постоянно в главата ми.
Реших да облека нещо секси, защото Ел беше права имах нужда да разпусна.
Облякох златиста рокля, която едва покриваше дупето ми, върху дантелено боди. Тъй като вечер ставаше хладно отгоре сложих пухесто сако. Изглеждах екстравагантно, но мамка му идвах от Италия! Обух ботуши които стигаха над коляното. Гримирах се. А косата си оставих пусната. По принцип бих облякла семпла черна рокля по тялото, но нямах престава защо-тази вечер исках да облека нещо цветно.