Queen

1. This will be your worst nightmare!

Трак. Трак. Трак.
Високите ми токчета тракаха по мраморния под.
Трак. Трак. Трак.
Вече половин час аз и баща ми чакахме в кабинета на Директорката тя да дойде. Къде си, по дяволите, имам си и друга работа!
Мястото беше малко по-различно от тези, които бях виждала до сега, но все пак директорски кабинет като директорски кабинет. Беше петият такъв, в който влизам. Да, точно така- това беше моето пето училище, а беше едва третата ми година. Какво да направя, не съм създадена за реда и дисциплината, които се изискват в скъпарските частни училища аз цяла Италия, в които ме записваше татко. За това след четвъртото, от което бях изгонена, баща ми реши да смени тактиката и ето ни и нас- в Ню Йорк! Преместихме се тук, без да бъда дори попитана дали искам! Ами моите приятели? Не че имах много-бяха двамата. Но все пак!
- Извинете за закъснението. -през вратата влезе млада дама, на около 35. По медения цвят на кожата и и красивите извивки на тялото и си личеше латиноамериканският и произход. - Учителите в това училище само чакат да влезеш в учителската стая и започват да те нападат. - тя застана пред нас. Баща ми, разбира се, стана от стола си веднага щом тя влезе. Аз от друга страна нямах такова намерение.
- Директор Диаз. - тате и се усмихна и тя веднага мина на малки имена. - Вирджиния Диаз.
Каква кучка. Вярно, баща ми си го биваше. Беше все още млад и в разцвета на силите си и дори приятелките ми в Италия се подмокряха щом им се усмихнеше, но това не значеше, че на тази латиноамериканска курва ще и минат номерата. Не бях виждала татко с жена... никога! През целия си съзнателен живот. От малка многократно съм чувала невероятната им любовна история с мама.. той така и не я преживя. И все още я обича. Често казва, че съм нейно копие, а когато по някаква причина миналата година реших да си боядисам косата в червено и се прибрах така- тате почти се разплака. До тогава бях виждала много малко снимки на мама- на всичките беше със златно русата коса, която имам и аз. Тогава тате ми показа едни различни снимки. На Елена Капоне с червена коса, тежък черен грим, кожени клин и яке и високи обувки. Елена, която той е познавал и която аз никога не бях виждала. Но въпреки това вътрешно винаги съм знаела, че моята майка не може да е онова невинно момиче със зелена рокля и нежни къдрици, което ми показваше баба на снимките. Понякога ми е много, много тъжно за нея. И за това, че не я познавам.
Установих че съм се отнесла прекалено много, когато дългата ръка с прилежен бежов маникюр на тази.. така де на г-ца Диаз висеше от твърде дълго пред лицето ми. Станах от място си и застанах лице в лице със следващата жена, която ще съжалява, че е избрала тази професия.
- Куин Капоне Де Лука. - произнасях името си с гордост, сякаш съм президент на щатите, но не ми пукаше. У дома, в Италия това име носеше респект, а тук.. тук е нищо!
- Е, приятно ми е да се запознаем, Куин.- тя седна от другата страна на лъскавото си бюро и отвори доста дебелото ми досие, което беше пред нея.
- Извадено смъртоносно огнестрелно оръжие в час; Побой и изнудване на училищен психолог; Умишлен палеж на цял физкултурен салон...-пауза- Участие в порно филм, сниман в директорския кабинет.. Уау. Това са доста престъпления.
- Само за информация: Клипът беше лошо монтиран фотошоп. Би било такава проява на лош вкус от моя страна да покажа красивото си тяло на цялото училище в клип с лошо качество заснет с телефон, в кабинета на Директора. За това бях натопена. И никой не поиска да разбере че това не съм аз и дори не е в мой стил! Ако бях аз..-преди да продължа татко ме прекъсна.
- Куини, недей! - и аз млъкнах. Само към него имах респект и само той беше способен да ми казва какво да правя. - Е, г-це Диаз, виждам че Вие сте една директорка, изключително загрижена за своето училище. Какво ще кажете да сключим сделка -аз правя едно прилично дарение на училището, а Вие забравяте за прочетеното тук. Какво ще кажете?- италианският акцент в думите на татко беше ясно отчетлив, след дългите години живот там, но това правеше цялата му визия секси. Поне така казваха моите загорели тийн приятелки.
- Ще кажа, ще поставям под огромен риск училището си.
Тя не каза нищо друго само стисна ръката на баща ми.
Йеей... ново училище, нов късмет.
С татко излязохме от противния, твърде провинциален за моя вкус кабинет и тръгнахме надолу по коридора.
- Господин Де Лука! - явно латиноамериканската пиявица беше забравила нещо, което да каже на баща ми, защото чухме гласа и по коридора.
- Аз ще отида да видя какво иска, а ти отивай в колата, Куин.
Татко тръгна обратно по училищния коридор, а аз се запътих към изхода. Тъкмо отглеждах огнено червените си нокти, когато се сблъсках с нещо, някой, по-скоро.
Купища учебници и листове се разпиляха по пода между нас.
- Гледай къде ходиш, идиот. - започнах инстинктивно на италиански. Зелени очи ме погледнаха. Уау. Красивото момче, което все още седеше пред краката ми и събираше листовете си се изправи и на чист италиански ми отговори.
- Ако вдигнеш погледа си, на нивото на самоувереността си, можеше и да ме видиш!- след това ми намигна и продължи по пътя си. А след него остана силен аромат на Армани.
- Хайде, Куини!- татко дойде и ме поведе към вратата, но моя поглед все още беше зад загадъчното американско момче с перфектен италиански.