Отворих очи. Главата ми пулсираше. Лежах на земята, а студената настилка под мен ме караше да настръхвам. Рязко се изправих, а мъжът до мен вдигна глава. Все още бях на гробищата.
- Алекс?
Той ми подаде ръка. Гледаше ме в очите. От неговите капеха сълзи. Недоверчиво протегнах ръка към неговата. Истински беше. Усетих допира на кожата му. Толкова топла, толкова истинска.
- Алекс.. - повторих по-скоро като шепот. Не можех да повярвам, че наистина беше жив. Беше тук.
- Аз съм, мальшка. Аз.. - не можа да довърши, защото аз се изправих, а той ме последва.
Ударих му шамар. Силния звук се разнесе из това място.
- Куини, съжалявам!
- Съжаляваш!?! Съжаляваш!?! Алексей, знаеш ли през какво преминах? - Крещях. Ходех към него, а той се придвижваше бавно назад. - Два месеца, Алексей! Къде, по дяволите, беше? Знаеш ли какво ми причини?! Как изобщо си жив?! Татко каза, ще са те погребали! Върху празен гроб ли плаках толкова дълго? Поболя ме, Алексей! Съсипа ме! Ако не беше фъстъчето, щях да съм се самоубила, преди да разбера, че си жив! - Думите ми се размиваха. Давех се в собствените си сълзи. Беше спрял да отстъпва и аз блъсках гърдите му с цялата си сила, която напоследък не стигаше да отворя дори бутилката си с вода. Разпадах се, дори повече отколкото, когато разбрах, че е мъртъв. Беше ме предал, беше ме оставил да го мисля за умрял.
- Фъстъчето..- това беше единственото, което каза преди да ме прегърне. Прегърна ме силно. Той беше тук! Жив! Борех се със себе си, за да го отблъсна.
- Не. Не ме докосвай.
- Куини..
- Не искам да те виждам! - почти шептях, не бях сигурна в това.
- Дай ми шанс да ти обясня? Моля те..
- Дай ми време, Алексей.
Обърнах се и тръгнах пеша. Нямах сили. Бях се превърнала в развалина.
Куин Капоне, за която се носеха легенди, вече я нямаше.
- Куин! - Алексей ме настигна. С моето темпо нямаше да избягам от него скоро.
- Защо си тръгнала пеша? - продължаваше да говори. - Хей, позволи ми поне да ти дам колата си, моля те. Изморена си, нека шофьорът те закара вкъщи.
- Не искам. - бях спряла да вървя. Имах нужда от вода. Отново ми причерня.
~ Aleksey' s POV ~
Мамка му! Пак припадна! Хванах малкото и тяло преди да се строполи на земята, както когато ме видя. Тогава си мислех, че е просто заради шока, но сега знаех. Внимателно я занесох до колата и казах на Патрик да ни закара в
най- близката болница. Главата и беше положена в скута ми. Изглеждаше толкова чуплива, толкова малка. Моята мальшка. Галех косата и с една ръка, а другата сложих нежно на стомаха и. Личеше си. Беше малко, но си личеше. Нашето фъстъче беше там. Растеше в корема на жената, която обичах повече от живота си. При други обстоятелства това би бил най- щастливия ден в живота ми. Но тя ме мразеше. И аз мразех себе си за това, което и бях причинил. За болката и мъката, която бях причинила и на двамата. Не че някой ме беше питал.
आप पढ़ रहे हैं
Queen
सामान्य साहित्यУбийства, наркотици, бързи коли, оръжия, секс и много пари.. Звучи като база за много интересен филм, нали? Е, добре дошли в моя собствен филм. Казвам се Куин Капоне Де Лука, седемнадесет годишната наследница на семейство Капоне, които от поколения...
