Queen

12. Elsa, my dear daughter

- Хайде де, Алекс!
- Скъпа стига, знаеш че бих дошъл с теб, ако можех, но трябва да се връщам в Москва. Прекарах повече от месец тук, не само ти имаш работа.
- Уф! Хубаво!- бях толкова ядосана на Алекс. Искаше да бъдем заедно, а при първа възможност тичаше обратно в Русия. - Само да знаеш, че връзката от разстояние не е моето нещо! А да летя по 7-8 часа от Ню Йорк до Москва всеки път, когато искам да те видя няма да стане.
- Стига се цупи дете такова! Връщам се след седмица. - Алекс ме целуна - Бъди добро момиче през това време! - той се засмя, а след това ме остави сама на летището, насочвайки се към частния си самолет. Аз обаче трябваше да пътувам с нормален самолет до Кастелсардо където ме чакаше моя собствен, защото не бях лигла нямаше да умра два часа в самолет с други хора. Или поне така си мислех..
Качих се в самолета, седнах на мястото си, сложих си слушалките и затворих очи. Полетът минаваше нормално, вече беше минал почти час, а аз бях полузаспала , когато усетих как някой ме бутна с нещо студено с твърде позната форма. Отворих очи и извих ръцете на човека, държащ пистолет допрян до ребрата ми.
- Интересно, Гавин те е обучил добре! - младо момче, не много по-голямо от мен с ехидна усмивка и силен акцент, който не познах ме гледаше спокойно в очите.
- Казвай кой си и какво искаш преди да съм ти счупила ръката.
- На твое място не бих, малката! Приятелите ми са в кабината при пилотите, както и разпръсната из целия самолет. Едно грешно движение от твоя страна и всички 548 пасажери, както и 9 човека персонал ще полетят към своята смърт.
Като на лента пред очите ми минаха няколко лица на хора, които видях на качване в самолета. Чернокосо, къдраво момиченце държеше кукла Барби в ръце. Възрастна двойка се прегръщаха сякаш все още бяха на 20. Млада майка с бебе в ръце се сърдеше на мъжа си, че е забравил биберона на детето на летището.
Бързо пуснах ръката на човека до мен.
- Така си и мислех.
Той отново допря пистолета до мен.
- Какво искаш от мен?
- Аз ли? Нищичко, повярвай ми!
Една стюардеса влезе в първа класа и мина покрай седалката ми. Очите и се спряха на пистолета, но тя не изглеждаше уплашена. Погледна ме с презрение и продължи надолу по пътеката.
- Какво по..
- Не е истина колко много врати отварят няколко крадени полицейски значки. Те ни вярват, мислят ни за федерални агенти под прикритие, а теб за престъпница, която се опитва да избяга.
- Какво искате от мен? За какво съм ви аз? Та аз съм просто едно дете! – ненавистта се четеше твърде отчетливо в гласа ми, но не можех да я скрия.
- О, мила не се подценявай толкова. - той вдигна свободната си ръка и ме погали по косата.
- Не ме пипай!
- Шшшт.. Тихо малката. Нека не плашим останалите хора.
Той говореше мило и тихо. Нямах представа какво трабва да правя в тази ситуация. Нямаше как да не се подчиня и да изложя цял самолет хора на опасност. Мислите ми започнаха да се замъгляват. Щяха да ме отвлекат.
Погледнах идиота до мен злобно, но очите ми не можеха да фокусират нищо. Самолета около мен започна да се върти и изведнъж ми стана много лошо.
- Помниш ли кафето, което ти беше сервирано щом се качи на борда? Сега е време да поспиш. Баща ти няма търпение да те види, Елса!
Преди да кажа каквото и да е всичко около мен потъна в мрак.