Queen

5. Come with me in Moscow, baby

Изпих хапчето, което красивия русокоско ми даде. Облякох се и му казах, че ще се видим в училище. Имах нужда от душ и да се преоблека. Докато пътувах за вкъщи татко ми се обади.
- Здравей татее!
- Куин.
- Тате стигаа! Това, което ти е наговорила префърцунената венецуелска кифла не е вярно! Наистина не съм спала с учителя си по математика. Сбих се и той ми помогна да изчистя раните си.
- Сбила си се? Куини! Защо отново?
Татко дори не ме попита дали съм добре, но знаеше че е така.
- Не съм виновна аз, кълна се. Някакъв идиот ме удари по задника, какво се очакваше, да го поздравя ли?
- Добре, добре. Била си права. Слушай бебче, не знам къде си, но те искам веднага вкъщи. Самолета ще те чака на летището след 2 часа. Ще се покриеш за няколко дни. Идваш в Рим при мен, защото имаме работа. Съжалявам бебче, но знаеш че някои неща просто не мога да ги направя без теб.
Усмихнах се. Радвах се, че татко не ми се сърди, а и се прибирах вкъщи.
- Обичам те, тате!
Затворих му и се прибрах. Говорих с Ел по телефона, но тя каза че ще остане в Ню Йорк. Взех си душ. Събрах малко багаж набързо и бях навреме на летището. Преди да се кача говорих и с Картър. Извиних му се че заминавам така внезапно, но баба ми била болна. Чувствах се зле, че го лъжа, но бях свикнала вече.
Полетът минаваше бавно. Бях сама и умирах от скука за това реших да поспя, а когато се събудих вече бяхме над Италия.
От единствената стюардеса на борда получих метална кутия, в която стяха двата ми постолета. Единия беше 19 милиметровият Glock 17, другия - руското лъскаво черно 25 милиметрово изящество -
Тулски Токарев. Моите бебчета.
Сложих двата си пистолета в колана на късата кожена пола, с която бях. Не се опитвах да ги скрия, нямаше от кого, защото у дома всички ме познаваха.
Слязох от кацналия самолет, а мириса на Италия и средиземноморския климат веднага удариха сетивата ми. Беше много горещо за средата на септември.
- Госпожице, г-н Де Лука ви чака в имението. Каза да ви уведомя, че имате гости.
- Ясно защо не е дошъл да ме посрещне. Кой е при него?
- Алексей Михайлов и Рикардо Гарсия. - при споменаването на второто име ръката ми се уви около пистолета. Мразех Гарсия от дъното на душата си.
Алексей Михайлов от друга страна много го обичах. Беше сладък. На 20. И беше един от наследниците на руската мафия. Неговото семейство се занимаваше предимно с трафик на оръжия и наркотици. Бяхме буквално израснали заедно, тъй като нашите бяха сътрудници. И докато нашите връстници си играеха с кукли и колички ние разглобявахме руски оръжия. На седмия ми рожден ден Алексей ми подари АК-47..Автомат Калашников. А след това ме научи да го сглобявам и разглобявам за 3 минути. Освен това ми беше първият. Не че беше много отдавна, на шестнадесетия ми рожден ден. И беше толкова сладко и хубаво.
Но пък нещата не ни се получиха, малко или много нямахме време за това. Но той си остана най-добрия ми приятел. За това всеки път щом се срещахме по работа винаги намирахме време за малко забавления.
Рикардо Гарсия от своя страна беше най-ужасния човек, когото познавам. А съм израснала между наркотрафиканти и убийци. Семейството му беше в основата на колумбийския наркокартел. Но той не ставаше за тази работа. Човека, макар и само на 18 си беше просто сбъркан.
Нямах представа защо татко беше решил да се видим точно със съдружниците ни от Русия и Колумбия, но знаех че нещо не е наред.
Щом влязох в огромната къщата във викториански стил първо видях него.
- Алекс! - хвърлих се в ръцете му и увих краката си около кръста му. Видях смеха в сивите му очи и усетих любимия ми аромат.
- Малы́шка! - Винаги ме наричаше така. Означава бебе, на руски и толкова много обичах това обръщение. Той, разбира се, говореше английски и италиански перфектно. Както и няколко други езика. Но сладкия му руски акцент си личеше във всеки един от тях и това го караше да звучи толкова секси. - И ти ми липсваше!
След това без предупреждение ме целуна. Зарових ръцете си в косата му, а той стисна дупето ми. Ох, имаше вкус на уиски и кубинска пура.. винаги имаше вкус на пура.
Все още бях в ръцете му, когато се отдръпнах от целувката, против волята си.
- Аз май вече не мога да правя така, скъпи. - усмихнах му се мило и си стъпих на краката. Три..Две.
- Имаш гадже? Не..това няма да го повярвам и да го видя. Моята Куин? Кой ти е завъртял толкова главата.
- Ами всъщност той не е..- Алекс ме погледна твърде изпитателно. -Хайде да говорим за това после. Защо Гарсия е тук?
- Малы́шка, мисля че трябва да говориш с Гавин за това.
С Алекс влязохме в кабинета на татко.
- Здравейте.
- Принцеската най-после се появи! С Михайлов можехте да пропуснете половин часовото натискане в кори..- той млъкна. Мисля, че дулото на пистолета опрян в главата му беше причината.
- Слушай Гарсия, изобщо не ми пука за теб. Само още една дума накриво и хората ти ще те приберат на парчета. - натисках спусъка на пистолета, той изщрака, а Рикардо изпищя като малко момиче. Знаех, че не е зареден, но трябваше да се позабавлявам.
- Това е само предупреждение, следващия път ще е този с пълния пълнител.
Поставих празното оръжие пред него и седнах на бюрото, така че да виждам и тримата пред мен. Кръстосах краката си, защото полата ми и без това беше доста къса. С лявата си ръка си играех с втория пистолет. Татко ми намигна и се усмихна.
- Е момчета, какъв е важния проблем, заради който принцесата трябваше да долети от другия край на света?
Първи започна да говори татко.
- Мила, частни карабинери са по петите ни и душат около банките в Милано и част от Калабрия. И не знам какво да правим. Ако разкрият истинската дейност зад фасадата на банките ще изгубим милиарди. Няма как да са разбрали за прането на пари, освен ако нямаме къртица.
Планът вече беше изникнал в главата ми
- Дай си телефона, тате!- той ми подаде несигурно телефона си и вече набирах номера. който ми трябва когато отново чух гласа на Рикардо.
- Малката не възнамерява ли да ни каже какво ще прави. - пистолета отново беше насочен към него. -Стига не може да насочваш пистолет към мен всеки път, когато проговоря, мамка му!
- Мога, щом не казваш нищо смислено. Сега замълчи за малко. Тате някой освен нас знае ли за карабинерите?
- Не, на никого не съм казвал.
Кимнах и телефона беше вдигнат от отсрещната страна.
- Здравей Фелипе! Как си? Слушай, аз имам нужда от твоята помощ. Да.. Знаеш ме каква съм. Да, пак сгафих. Трябва да платя ремонта на кабинета по химия. Да, не искам татко да знае... Картите ми са замразени! Карабинери ли? Не, не знаех... Добре. Добре няма да му казвам. 20 хиляди. Благодаря ти, Фелипе. - затворих телефона. - Той е картицата.
- Кабинета по химия? - Алекс се засмя, а татко въздъхна.
- От къде знаеше?
- Той е подкупна кучка, татко! Сега.. Местиш всички пари в офшорните сметки на Каймановите острови. Предполагам това може да се случи до 2 часа. Рикардо.. Искам да направиш същото с вашите пари от банките във всички испански провинции. Щом са погнали нас ще тръгнат и след вас. Алекс зареди си пистолета, ти идваш с мен. - и тримата ме гледаха сякаш са ми пораснали рога. - Хайде, хора нямаме цял ден!
- Бооже.. Колко си сексии като си властна! - на Алекс май му потекоха лигите.
- Алексей! - но пък му се наложи да тича бързо, защото, мамка му, баща ми щеше да го застреля! За сметка на това го отнесе една ваза, която се пръсна щом куршума предназначен за Алекс мина през нея. А на мен ми беше изключително смешно.
- Пази се, Куини!
- Винаги тате!
С Алекс излязохме от къщата и се качихме в колата му, която вече ни чакаше отвън.
Звъннах на хората на татко, които бързо щяха да хванат Фелипе и да ми го доведат.
Колата се движеше бързо към изоставен склад извън Рим.
- Е, мила моя. Разкажи ми за момчето, което е успяло да замени това.- той направи жест към себе си.
- Оо, Алекс! Знаеш, че никой не е способен да те замени!
- Да, знам! Все пак отвърна на целувката ми. И чак след това се замисли дали е правилно. Така че още съм в играта, но пък моята Куини си има гадже?
- Добрее.. Аз всъщност.. Дори не знам защо му казах да. Просто учим заедно и е сладък. А аз имам нужда да се впиша. Харесвам и приятелите му. А и спахме заедно, мноого го бива.
- Повече от мен? - той свали едната си ръка от волана и я сложи на бедрото ми, а аз я хванах и я вдигнах още по-нагоре.
- Никой не е по-добър от теб, Алекс. - и това е самата истина. С Алекс винаги съм имала някаква специална връзка, която не мога да опиша..
Той мина с пръст по края на жартиерите ми, а след това докосна бельото ми. Неволен стон излезе от устата ми.
- О, майната му на Фелипе. - Алекс отби колата. Вече бяхме излязли от града. Само след секунда вече седях в краката му.
Между множеството целувки успях да се отдръпна и да прошепна едно тихо "Не трябва",за да го напомня по-скоро на себе си от колкото на него. Тогава той спря всичките си действия.
- Не трябва или не искаш, малы́шка?
Аз допрях тялото си до неговото в отговор.
- Кажи го, Куин!
- Искам те, Алекс! - след моите думи цялата му увереност, която беше изгубил за секунда се върна и той влезе в мен нежно и бавно...
С него винаги беше нежно, бавно и много хубаво, защото никога не е било просто секс, както с всички останали. И там някъде между всички стонове и въздишки, които огласяха колата Алекс ми каза:
- Ела с мен в Москва, бебче!