Космически ангел

Първа глава

Андра беше в космоса и космосът беше в нея.

Хората казваха, че първата любов оставя незаличим отпечатък в сърцето ти, с който те белязва завинаги до края на живота ти. Ако се приемеше, че в тези думи същестуваше частица истина, то Андра без съмнение би изрекла, че сърцето ѝ принадлежеше още от първия миг на космоса и най-вероятно така и щеше да си остане, докато не поемеше последния си дъх на смъртното легло, защото когато усетиш, че нещо е отредено за теб, душата ти винаги ще те дърпа към него и дори няма никакъв смисъл да се опиваш да се съпротивляваш.

Но Андра не се и беше опитвала да се бори срещу шестото си чувство, а точно обратното – беше направила всичко по силите си, за да осъществи своята така мечтана среща с космическото пространство и беше успяла. Както обичаше да се шегува, сродните души винаги се намираха една друга, макар че нейният случай „половинката" ѝ дори не представляваше човешко същество. Това обаче не биваше да омаловажава по никакъв начин чувствата ѝ, защото на този свят имаше прекалено много необясними неща, а това да си влюбен във вселената и нейните загадки беше възможно най-прекрасното нещо, което някой можеше да изпита.

Никога нямаше да ѝ омръзне да рее поглед през илюминатора на спалнята си. Безкрайното черно пространство, обсипано с десетки нови космически тела, чиито имена все още не бяха измислили, изглеждаше повече от величествено и често я караше да се замисля дали изобщо някога човечеството щеше да успее да опознае напълно своя космос, своя дом, своето всичко; да изучи дълбоко скритите му тайни. Висшето познание си заслужаваше да стане пръв и основен стремеж на всяко разумно човешко същество. Андра вярваше, че единствено достигането му би донесло на човечеството така търсения толкова милиони години покой.

– Командир Коар, наблюдателният екип свиква извънредно събрание на екипажа. Очаква се то да започне след десет минути.

Гласът, който изкара Андра от транса и я накара да се извърне очи от любимата си гледка, можеше да се приеме за женски, но в действителност, ако човек се заслушаше, той представляваше една много умела имитация, която обаче едва ли някога щеше да успее да се изравни по качество с човешкия говор. Въпреки това не трябваше да се пренебрегват усилията, които се полагаха, за създаването на все по-близки до човешката външност и държание андроиди. Компанията „Зет Роботикс" работеше усилено по този въпрос и го беше превърнал в свой първи приоритет, за да може още повече да се заздрави връзката между човека и робота, започнала да се изгражда преди няколко десетилетия.